Кратък обзор на по-известните методи за ранно обучение

"Детето не бива да се занимава с нищо до 7 г." – казват едни.
"След 3 е вече късно" – мрачно констатират други.
И порой от реклами: "Английски от 6 месеца"
Изпадате в отчаяние от толкова много и различни методи и не може да изберете най-правилния за детето си.

Устроени сме така – да търсим най-доброто за детето си. Живеем в свят с норми – детето трябва да проходи еди кога си, да започне да чете – еди кога си. Но нормите за развитие са до голяма степен относителни. Например Айнщайн дълго време не е говорил и родителите му го мислили за изостанал. Той проговорил на 3 г, на 26 г. станал доктор по философия и няколко години по-късно открил Теорията за относителността.

Но все пак, ето няколко от най-интересните методи за ранно обучение:

Педагогиката на Монтесори

Мария Монтесори е италиански педагог и лекар. Тя е първата жена лекар, получила диплома в Римския университет (по онова време не се толерирало жените да са образовани). Като лекар, тя работила с умствено изостанали деца. Създала методи (на базата на трудовете на известни френски психолози), с помощта на които децата с отклонения започнали да се обслужват сами, да говорят, да четат, да смятат. Този "корекционен" метод станал универсален - и за здрави деца. Идеята е следната – саморазвитие подходяща среда: Деца на 2-3 г. са обкръжени от предмети за опознаване на света около тях. В детските градини, работещи по системата на Монтесори, учителката е помощник на децата, а не надзирател. Към нея винаги може да се обърнеш за съвет, да попиташ за нещо което не разбираш. Самата обстановка подбужда детето да разкрие своите възможности. Помещението се дели на няколко функционални зони и детето само избира с какво да се занимава.
Според Монтесори възрастните "обедняват" света на детето, като го лишават от ежедневни елементарни дейности: почистване, приготвяне на храна, миене на съдове. А точно този тип "скучна" работа е приказно интересна за малкото дете.
Още нещо характерно за Монтесори е че групите (в градините) са умишлено разновъзрастови. Обяснението е следното: малкото дете, може да запита по-голямото дете, а по-голямото – отговаря не само за себе си. Има теория че най-добре дете се учи от друго дете, а не от възрастен.
С математиката децата се запознават, нижейки мъниста, с азбуката – чрез картонени букви.
Системата на Монтесори е една от най-разпространените в света. Самата Мария Монтесори пише много ръководства, подготвя много последователи-учители, комплектова и описва различен тип ситуационни развиващи игри.

Методът на Глен Доман

Със своя метод Глен Доман твърди че може да направи от абсолютно всяко дете гений. Според него, най-добрия учител на детето е майката. Тя трябва да се занимава активно с детето си още от самото раждане. Ако знае чужди езици – да му говори, макар й то да не е усвоило още родния си, да го запознае с всичко на света – ботаника, география, история и т.н. Винаги, където и когато е с детето си, майката трябва да му разказва нещо интересно. Например, разхождайки се виждат куче, майката трябва да обясни на деттео че има различни породи кучета (и да ги изброи), че "куче" на латински е "канис", а английски "dog".
Важен пункт в метода на Доман е физическото развитие. Децата трябва да започнат да се занимават с гимнастика от възможно най-ранна възраст.
Енциклопедичните данни се изобразяват на серии тематични картончета и се показват бързо на детето. Например 10 картончета - "чайка", "пясък", "море", "сол", "водорасли", "клон", "гора", "липа", "ягода", "кора" се показват за по 2 секунди всяко и се обявява силно на глас какво има на тях.
За да се научи детето да чете, отново се правят картончета, от бял картон и червен флумастер се написват думи. Показват се по 9 картончета за минута. След което от серията се маха една, а се слага нова на нейно място. Така се научава детето да чете. Разбира се показвайки картончето – трябва отново ясно да се прочете написаната дума. Абсолютно по същия начин се учи детето и на смятане – върху бели картончета се слагат червени точки и се обявява силно колко точки има на всяко.
Методът на Глен Доман представя детето като компютър, а майката трябва бит по бит да налива и да пълни с информация безкрайно големия харддиск, който първите години работи на високи скорости, но с течение на времето – забавя, до окончателното му спиране около 6-7 г. на детето.
Методът е тежък, труден, но много резултатен. Между впрочем създаден отново за деца с отклонения, след няколко години се превръща в универсален метод (и за здрави деца).

Обучение по метода на Сесил Лупан

Сесил Лупан е белгийска актриса. Премествайки се да живее в САЩ, по него време е и млада майка. Започва да се интересува от метода на Глен Доман. Прилага го върху двете си дъщери, като го видоизменя. Тя се ръководи не от стриктна програма за придобиване на знания, а от емоционалната страна на развитието и обучението на детето. При Доман – всичко е строго разчертано ден по ден, час по час, информацията се подава на порции на точно определено време, без излишни въпроси и обяснения. Сесил Лупан прави само седмични програми и ако случайно част от тях не се изпълнят – ненаученото остава за другата седмица. Доман наблюдава и работи с много деца. При него нещата са лишени от всякаква емоционалност и чувства. Той прави интересна забележка че детските играчки са вредни и са измислени, за да има с какво да се занимават децата и да оставят за известно време възрастните на спокойствие. Сесил Лупан напомня че децата имат освен мозък и сърце и душа. Тя съветва да говорим, да обясняваме на детето си, да намираме време да отговаряме на въпросите му, да насърчаваме творческото в него.

Валдорфска педагогика

Рудолф Щайнер е немски философ и педагог, родоначалник на антропософията (наука за човешката мъдрост). Той е категорично против ранното развитие на детето – то трябва да се остави колкото се може по-дълго (поне до 7-та си година) в собствения си свят.
Валдорфските детски градини са нестандартни: столчетата и масите са от дърво, играчките са от естествени материали. Според тази теория "мъртвите" играчки, т.е. тези от пластмаса не зареждат с жизнена сила, а точно обратното – отнемат я. За това се играе само със саморъчно направени кукли, примитивни (неукрасени) дървени кончета. Възпитателките във валдорфските детски градини се занимават с нетрадиционни неща, изпълняват ролята на майка-домакиня: нижат мъниста, шият кукли, готвят, режат плодове и зеленчуци за общата храна. Децата от време на време оставят куклите и отиват да помогнат на възрастните. Заедно отглеждат зеленчуци, правят собственоръчно хляб, при възможност (наличие на двор) отглеждат коза или агне.
Във валдорфските детски градини групите са смесени - деца на различни възрасти. Идеята е малките да се учат от големите, подражавайки им. С много настроение и подготовка се празнуват всякакви празници, включително и измислени.

Възпитание по Никитин

Според Никитин – не дадете ли на детето си знания и умения до 3 г, вие не развивате самоличността на малкия човек.
Отначало децата, а после и внуците на Никитин изпробват метода му за ранно развитие на детските способности. Благодарение на него, те стават по-съобразителни и по-внимателни. С помощта на кубчета, таблици, логически задачи детето се учи на понятия като време, температура. включително и сложни понятия като обем.
Важен пункт при Никитин е не само обучението, но и физическата подготовка на детето. Децата се обличат леко, хранят се с леки ястия. От самото раждане на детето стаята където ще живее се "преобразява" със спортни приспособления. Например в къщата на Никитин имало цяла спортна стая с лост, 6 стоманени тръби, "лиани", въже, халки. И седемте деца на Никитин започвали да използват съоръженията едва ли не от пелени. Освен това – те бягали по снега, обливали се със студена вода.
Основното при Никитин е свободното развитие на детето. Никакви специални тренировки и уроци. Децата се занимават толкова, колкото си искат и с каквото си искат. Но родителите са навсякъде с децата си – участват в игрите им, състезават се с тях, хвалят ги.

Кубовете на Зайцев

Най-лесния и бърз начин да научиш детето си да чете е с кубчетата на Зайцев. Те са интересни и необикновени за децата – на тях са написани срички, а това е единицата на езика според Зайцев. Кубчетата също "разговарят" – всеки куб има свой мелодичен тон. Децата се научават да четат по срички почти моментално. Освен кубчетата, в пълния набор на Зайцев има и таблици с комбинации, които се поставят на стена. За съжаление, учебните комплекти на Зайцев не се продават в България, но вие може сами да си изработите от такива, каквито се продават по магазините, като ги облепите с цветна хартия и надпишете със срички. Моята дъщеря (на 2,5 г.) веднага ги хареса.
Заниманията по Зайцев са кратки: 20-25 минути. Децата са в непринудена обстановка (седят, лежат, ходят). Дават им се всички кубчета, за да се ориентират още в самото начало по цвят и размер.

Фребел и неговата система

Това е най-старата система, от преди близо 2 века. Името на Фребел се свързва с първите детски градини. Разбира се преди това също е имало, но там са преподавали само религия и подготовка за тежък физически труд, тък като по него време децата са работели, за да се издържат. Градината на Фребел е първата, която предлага на децата почти съвременно педагогическо обучение. Фребел учи децата чрез игри. Той изработва набор от играчки, стимулира децата да пеят, да слушат приказки, да се занимават с оригами, с пъзели. Учебното пособие, което прави е комплект от 20 елемента. С негова помощ, той задържа вниманието на децата, тъй като комплекта е така измислен, че с него могат да се правят огромен брой различни комбинации. Цялата серия от 20 елемента се дели на 2. От 1 до 10 са различни предмети, които се намират в кутийки. С тях могат да се правят всякакви комбинации. След като детето се наиграе – ги прибира обратно по местата, в кутийките им. Втората част от комплекта – от 11 до 20 са заниманията (занаятите) – шиене, оригами, моделиране на глина и т.н.

Съветите на Масару Ибука

"След 3 е вече късно" е една от най-леките и приятни книги, които съм чела и която минах на един дъх. В книгата си дава много съвети, като ги подкрепя с примери от реалния живот.
Масару Ибука, един от основателите на "Сони" започва да се занимава с методите на ранното детско обучение, по съвсем прозаична причина. Увлечен в работа, късно научава за болестта на сина си – аутизъм. Започва да чете и изучава различни методологии и системи за работа с деца. И подобно на всички съвременни учени стига до извода че развитието на максималните възможности на детето е до 3 г. – в периода на интензивния растеж на мозъка. В това време се формира неговия характер и поведение в обществото.