Защо децата не помагат в къщи? Причини

Обикновено мързела и безотговорността вървят ръка за ръка. Оплакванията на родителите че сина им или дъщеря им нищо не правят в къщи, са много разпространени. Ще изброим основните причини, зависещи от самите родители:

1. Детето от ранно детство не е приучено на самостоятелност, няма навици да помага за родителите си. Още като малко вероятно баба му е говорила: "Не се цапай (не мий чиниите, не чисти прозорците и т.н.), още си малка, като пораснеш - цял живот ще работиш."

2. В семейството като цяло цари неглижиран, а не делови стил на живот. Например - майката няма навик да си прибира дрехите в гардероба, а ги трупа на едно място, в кухнята често "отлежава" мръсната посуда, стаите са занемарени и не са "виждали" ремонт от както е построено жилището.

3. В семейството няма дух на колективизъм, взаимопомощ, не е прието дадена работа да се прави заедно (ремонт, работа в градината, съвместно излизане сред природата).

4. Неравенство. Например - бащата и сина не помагат за нищо в къщи. Всички домакински задължения се изпълняват от майката и евентуално дъщерята. Или друго - децата се държат умишлено на страни от всякакви домакински задължения (с обяснението - защото са малки).

5. Ниско самочувствие на родителите. Те чувстват че със скромните си доходи, не могат да дадат нужното на детето си и не смеят да му дават заповеди.

6. Няма одобряваща реакция от страна на родителя, за добре свършена работа на сина или дъщерята. Оправданията обикновено са от сорта: "Ами трябвало е да свърши тази работа, свършил я е. Какво пък сега, чак и да го хваля?"

7. Липса на редовни задължения. При родителите - нуждите се менят в зависимост от настроението им. Например майката си "затваря" очите за ненаместеното си легло, а кара дъщеря си да мине с прахосмукачка цялото жилище.

8. Вършейки домашното си задължение родителя го прави грубо и протяжно, което създава у детето протестна бариера. В нашето общество често се смесват понятията "щастливо детство" и "безгрижно детство". Смята се че 7 годишното дете трябва да учи и това му е напълно достатъчно, а работата е за възрастните. Целта на много майки е да направят добро на детето, а не детето им да е добро. Опитват се да го зарадват, за да му доставят удоволствие, а не да го учат как се преодоляват трудности и как най-сериозната бариера в живота му е да преодолее своето "искам".
Армейският принцип: "Тежко в обучението - леко в боя" е подходящ и при възпитанието на едно дете. Безгрижният живот в детството, със сигурност ще повлияе върху стремежите и активността в по-нататъшния живот на детето. Целта на живота му ще станат развлеченията и удоволствията.

откъс от книгата "Трудни тийнейджъри"