Защо децата не помагат в къщи? Обяснение

Родителите правят голяма грешка, като ограничават самостоятелността на детето, стараейки се да избегнат то да не се нарани, да не счупи някоя чаша или изцапа покривката. Колко скъпа ще ви излезе запазената чаша, когато имате нужда порасналото ви дете спешно да купи лекарства от аптеката, а то да ви откаже. Ще си лежите болни, без лекарство в къщи. Всички малки победи (детето да се обслужва самостоятелно в тоалетната, само да се обува, само да умее да приготвя определена храна - след 2,5 години, а по-късно - да мие чинии, да си почиства и прибира нещата) са необходими, както въздуха. Детето придобива не само самостоятелност, но и самочувствие пред себе си и пред другите, че то може. Ако не му дадете позитивен подтик, то ще развие негативната си страна.

И още нещо важно - използвайте желанието на детето да ви помогне. Ако го помолите да ви донесе нещо, едно малко детенце ще захвърли кубчетата, куклите и колите и ще се отзове на молбата ви. Децата си играят с играчки, когато вие не се занимавате с тях. Но при ваша молба и намеса в играта им, те веднага ще ви помогнат. Но ние не разсъждаваме така. Ние често ги отблъскваме: "Хайде, иди да си играеш". И след 10-12 години, когато не получим отношението, което очакваме от тях - се възмущаваме и обиждаме. За какво сме се борили - да бъде всичко наред при тях, да не ги товарим от малки със задължения. Как ли не виждат или са забравили колко усилия сме полагали за тяхното "щастливо детство". Всъщност, проблема е изцяло в нас и във възпитанието, което даваме на децата си. Деца на родители със собствен бизнес, не продължават по стъпките на родителите си, ако не са занимавани от малки. Съвместната дейност се корени в дълбините на вековете - селският труд винаги е бил семеен. Съвременното предприемачество, глобалната компютаризация на обществото отново позволяват да се обедини труда на мъжа и жената, на родителите и децата, за да стане още по-силно семейството.

Децата лесно се научават да помагат в къщи, когато на първо място - всички в семейството помагат и на второ - задълженията са разпределени справедливо. В някои семейства се наблюдава дискриминация - когато родителите избират приятните задължения за себе си, а за децата остават скучните или мръсните. Разбира се, едва ли детето ще изпълнява с огромно желание ежедневна домакинска работа от типа - миене на чинии и хвърляне на боклук. Справедливо е да се постъпи по следния начин: да се състави списък от големи и малки, епизодични и ежедневни, приятни и противни домашни задължения. Да кажем това са 70. След което семейният съвет разпределя между всички членове на семейството в зависимост от заетостта, от възможностите и желанието на всеки член, като неприятните и еднообразните неща се делят на всеки по равно. Изграждането и поддържането на навици помага при постоянните задължения. Ако родителите искат децата им да си изпълняват задълженията, са длъжни сами навреме и с ентусиазъм да изпълнят своите.

откъс от книгата "Трудни тийнейджъри"