Мамо, ти чия си? Детската ревност

Как и кога започва детската ревност?

Често при раждането на второ дете в семейството, родителите започват да наблюдават неадекватна реакция при първото. Първото дете започва да се чувства ненужно и изоставено и тези чувства провокират агресивно поведение или изолация. Вероятно много майки си задават въпроса: как и кога започва детската ревност? За добро или лошо е това? Нормално ли е или не? Преди всичко не трябва да се отнасяте към тази ревност като нещо ненормално. Тя е напълно естествена в подобна ситуация. Това чувство възниква в детето, защото то обича. Ако не е способно на любов, няма да проявява и ревност. Първородното дете често си мисли че бебето го измества и само любовта на майка му помага да преодолее този страх. Проявата на ревност в детето може да приеме различни неочаквани форми. Например момиченце е на три години, когато му се ражда братче. Тя е във възторг че ще има малко братче. Но се оказва, че когато мама държи в ръцете си бебето, то няма място за нея. Тя иска мама да й чете, докато кърми бебето, или поне да стои до нея. Постепенно се чувства все по-изолирана. Ревността не се ражда веднага, но първите й прояви са вероятно когато братчето стане на година и започва да се добира до играчките. И ето че възникват проблеми с тях - майката дава на бебето да си играе с играчките на каката, но тя не е съгласна. Точно сега решава че й се играе с отдавна изоставените си бебешки играчки. Майката принудена, купува на сина си нови играчки, специално за него, но отново няма разбирателство в игрите.

Не всяко дете може да каже какво чувства, има деца със скрити характери.

Ако сподели по-рано, вероятно по-лесно ще се освободи от ревността. Но за съжаление децата рядко говорят за това. И ако майката не помогне навреме да се отърве от това чувство, с течение на времето, може да възникнат неочаквани проблеми. Колкото повече децата растат, ревността се увеличава при все по-сложни ситуации. Преди всичко тя започва от нарушени отношения, та нали всяко дете иска майка му да принадлежи само на него. Първо тръгва борба за притежание, а ревността - като чувство, идва по-късно. Процесът на развитие на детето е свързан с много силни емоции, а малките деца са много емоционални. Те все още не са създали свой начин на лична защита от твърде болезнени чувства. Затова те страдат толкова много и затова е много важно да помогнете на детето си да изрази своите чувства. Специално ревността не се изразява открито, а се проявява при неадекватно поведение.

Не е нужно да се стремите към съвършенство при възпитанието на детето.

Дайте му възможност да прояви гнева, ревността и агресията си във време, когато все още е безопасно и можете да контролирате ситуацията. Ако се случи друг път - детето вероятно ще премине през фазата на ревност и ще излезе от нея. В противен случай, ревността ще се настани дълбоко в душата му, истинската причина ще е загубена, а ревността ще се проявява при фалшиви поводи. За да се предпазите от това, трябва да осигурите на детето такава опека, че да му позволите да ревнува, когато наистина е оправдано. Помнете че съперничеството и амбицията, ако се развиват нормално, могат да станат отправна точка за бъдеща позитивна личност.