Съвети за родителите с деца индиго

Интервю с Nancy Anne Tappe

- Какво ще посъветвате родителите с деца индиго?

- Повече да разговарят с тях. Да се опитват да участват заедно с децата си в съвместни занимания, а не да отговарят: "Зает съм". Ако им кажете: "Сега съм зает, не ме притеснявай", детето ще излезе на улицата и ще си намери самостоятелно занимание.

- В такъв случай да се предостави ли на дете индиго свобода на избор?

- Да разбира се, добре е да им се предостави избор. Но преди всичко трябва да "преговорите" с него ситуацията. Например: "Когато бях малък като теб, направих това и това, в следствие на което стана така и така. Ти как мислиш да реагираш в този случай?". И това, което то ще направи, ще е приблизително същото, което вие бихте му предложили.

Можете да седнете до детето и да му обясните: "Знаеш ли, днес имах много труден ден и ми е нужна помощта ти, защото съм изморена адски много. Ти не обичаш, когато ти се карам, а и аз самата не мога да се карам в момента. Така че ти предлагам следното: Помогни ми да завършим тази работа, с после ще си вземем по един сладолед." Между другото, никога не забравяйте за обещанията си!

- Всичко което казвате е много интересно и ми се струва че са много полезни съвети за родителите.

- Да, така е. При нас са слабо развити комуникативните навици. А децата индиго ги притежават по рождение.

- Затова се опитват да ни помогнат да си ги развием?

- Те искат да ни "отворят очите". Те действително притежават огромна лична сила - такива са всички деца индиго. Ако ги затворите в стая, те ще почнат да рисуват по стената. Ако чакате гости за вечеря и ги сложите да спят по-рано, те няма да ви позволят да си изкарате спокойно, ще направят всичко възможно, да за се чуе за тях. Не можете да изолирате дете индиго от обществото без неговото съгласие или да го заставите да се подчини. И въобще, тези деца искат всички членове на семейството да бъдат равни. С цялото си поведение те говорят: "Аз съм член на семейството и имам право на глас".

Да им заповядвате е неефективно. Например нашата учебна система се основава на строги правила и не търпи никакви отклонения ("Не питай, не говори"). Но децата индиго задават въпроси: "Защо трябва да го правя?" или пък казват: "Трябва да го направя - ок, но ще бъде по мой начин". Тези деца не признават измислените от нас правила. Макар че знаят правилата на реалния свят.

Те искат ние действително да бъдем родители за тях: да се грижим за тях, без да жалим времето си, при това не формално, а истински. Те се придържат към мнението че най-важното е: всичко да се прави от душа, с любов. Родителите трябва да запомнят: ако искате да бъдете с тях - бъдете! Присъствайте "тук и сега", защото те отлично чувстват къде мислено се намирате - с тях или на друго място. Ако в момента мислите за нещо друго, то кажете на детето: "Дай ми малко време". То ще ви отговори: "Ок, аз ще си похапна сладолед, докато те изчакам".

Децата индиго не се безпокоят колко дълго ще отсъстват родителите. Важното е честно да ги предупредите за това. И това е всичко, което трябва да направите.

По-голямата част от времето децата индиго са открити за сътрудничество с всички наоколо, до тогава, докато не ги отчуждите. Тогава си отиват на своя територия, където е безопасно за тях. На себе си те си вярват винаги.

- А какво ще посъветвате учителите, в чиито класове присъстват деца индиго?

- Това е важен въпрос, защото от година на година децата индиго стават повече.

- Съществуват ли педагогически методологии, които да дават положителен ефект в работата с деца индиго?

- Една такава методология е Валдорфската педагогика, която по същност се явява версия на школата на Рудолф Щайнер. По време на Втората световна война, Щайнер е напуснал Германия и организирал своя школа в Швейцария.

- Какъв вид психотерапия препоръчвате за деца индиго?

- Добър специалист по детска психология. За съжаление, повечето психолози не са запознати с методите за реабилитация на деца индиго, защото са учили основите на детската психология, които се базират на Спок, Фройд и Юнг.