Борис и Лена за възпитанието на децата

Заедно с децата:

Как вашето дете да се увлече по нещо и да постигне резултати?
Обща работа или работа един до друг - това задължително ще предизвика интерес към процеса на труд. Резултатите ще са повод за разговор, обяснения, мнения, обща радост, когато се е получило добре.

Още нещо много важно: ние не сме се опитвали да правим нещо за детето, ако то може само, не сме мислили и решавали вместо него, ако може само да мисли и реши.

Като цяло във всички занятия с децата, ние се стараем да поощрим творчеството, да не им натякваме свое мнение, нито решения, не бързаме веднага да поправим грешка или да съобщим за нея. В случай на неуспех, се опитваме да не упрекваме, да не се срамуваме. А в случай на нещо добро - да не пестим похвали.

На нас ни беше просто интересно с децата и ние никога не сме оставали равнодушни към това, какво правят, какви са резултатите. Това не беше контрол, или следене, или опека, или уроци с проверка, а истински неподправен интерес към живота на децата и на техните различни занимания.
Как да се претовари детето, ако то само се занимава по негово желание и му е интересно, и прави това, което иска. Най-добрата почивка е промяната на заниманието, а за нашите деца, това не беше проблем: възможности имаше много. Тази непринуденост много се доближава до игрите. Освен това, ние се опитвахме да учим децата да се радват на чуждия успех, така, както на свой.
Предоставяйки пълна свобода на децата си, ние избегнахме три неприятности: претоварване, всякакви възможни отвращения на децата от нужни и полезни неща и уличната съблазън, която се оказа скучна, при наличието на разнообразен начин на живот в къщи.

И децата ни учат:

Шокирани от неочакваните открития за това какви огромни възможности има ранното детство, ние се притеснявахме: какво ниво ще достигнат децата във физическото си и интелектуално развитие? Мислихме: най-важното е да са умни и здрави, а останалото - само ще се намести.

Когато първородния ни син беше на половин година, ние го обучавахме на самостоятелност в смисъл: ако попадне в трудно положение, ние "не му обръщахме внимание", не му помагахме сред всичките сълзи и вопли, нека сам да намери път за да излезе от ситуацията. И постигнахме успех: детето само започна да се справя. Така постъпихме и с втория син. Но веднъж, когато малкия се удари и разрева, неговия три годишен брат така и не го погледна, а гледаше на другата страна, както ние, възрастните. Имаше само равнодушие и безразличие към малкия брат. Аз се поразих! Тогава аз преразгледах нашия "възпитателния подход".

Често за малко провинение, ние дълго "възпитаваме" детето с хиляди обяснения и порицания. То иска от нас само разбиране и помощ, а какво получава? Най-жестокото наказание - мама се отказва от него в този момент.
От този "урок" започна моето "учене за майка", което не е завършило и до ден днешен и всеки ден, аз се уча да разбирам децата си!

Ние възрастните, имаме силно чувство на превъзходство над децата и непоколебима увереност в своята правота. Всяко възражение ни се вижда наивно и безсмислено: та какво разбира едно дете, какво знае, че да ми възразява така?

А кога ще допуснете, че детето ви може да знае за нещо, което вие не сте чували? Живейте, слушайки мнението му и ще се удивите: "Браво! Ти съобразяваш по-добре от мен!" Честна дума, много е приятно, да се поучиш от сина си, макар и да е мъничък.

Спор, а не караница

Моят син ми каза: "Мисля, че като цяло е добре да се спори - интересно е да се сравняват доводи, да се търсят решения, независимо от това, кой ги предлага. Това май те кара да мислиш добре. Помниш ли, в Древна Гърция как са учили младите: да присъстват на споровете на мъдреците, без да взимат участие, без да се съгласяват с едната или другата страна. И така се учат да мислят."

Това беше забележително! Спря ми дъха. Въпросът е не за това че ние сме спорили, а за участието на децата в спора. Те бяха свободни в своите разсъждения и изказвания.

Вижте още:
Методът на Никитин
Още за Никитин
Интелектуалните игри на Никитин