Разбирате ли детето си? Тест

Този тест ще ви помогне да разберете доколко познавате нуждите на детето си, умеете ли да виждате различните ситуации през неговите очи.
Честнo си припомнете стари ситуации и избирайте отговорите, които са се случвали при вас. Ако детето ви е все още малко, преценете как бихте реагирали в бъдеще.

2 месеца

Бебето се събужда и започва да плаче. Какво правите?

А. Ако знам че е сухо и сито – ще изчакам, вероятно капризничи и само ще спре да плаче;
Б. Някой (баща му, баба му) ще го погледне, е краен случай – ще се наложи аз да стана;
В. Мигновено ще реагирам на този плач – ще стана, ще започна да го успокоявам, ще го взема на ръце.

8 месеца

Разговаряте по телефона, а детето ви "помага", като крещи с пълна сила, иска да му обърнете внимание. Какво правите?

А. Молите го да престане, казвате му че ще свършите скоро;
Б. Молите някой, който е на разположение у вас да го гледа;
В. Измисляте на момента някакво занимание за него, за да ви остави за кратко, докато приключите.

1 година

Ще тръгвате с детето на разходка, но то не иска да си облече якето и обуе обувките. Какво правите?

А. Да не би обувките да са станали малки? Май е време да купя нови;
Б. Започвам да му обяснявам защо трябва да се облече;
В. Казвам му че обувките сами отиват на разходка и му показвам как тръгват "хоп-троп, хоп-троп".

1,5 години

Вашето дете си играе мирно и кротко. Но някакво друго дете, на същата възраст идва и му взема играчката от ръцете. Започва се едно дърпане, викове. Вие как ще реагирате?

А. Намесвате се и обяснявате какво може да се прави и какво не бива;
Б. Притичвате се на помощ на детето си и го успокоявате;
В. Давате на другото дете някаква друга играчка и връщате тази на детето си.

2 години

Вашето дете си играе с котка, като се опитва да и откъсне опашката. Тя разбира се го раздира. Докато му се притичвате на помощ да почистите болното място, му обяснявате:

А. Лоша котка;
Б. Дай да я пуснем да се поразходи;
В. Ти я нарани, след като я дръпна за опашката, котката я заболя.

3 години

Вашето дете се изплезва на възрастната ви леля, която се опитва да го погали по главата. Вие:

А. Правите му забележка и позволявате на лелята да го погали;
Б. Обяснявате на детето че тази е най-добрата леля и тя много го обича;
В. Предлагате на детето: Дай да наведем леля и ти да я погалиш по главата.

4 години

Прибирате детето си от детската градина. По пътя то ви обяснява че е взело мъничка играчка от градината, която смята да подари на съседското дете, защото се е влюбило в него. Мислите ли че това е основателна причина? Каква е вашата реакция:

А. Ти добре ли си? Каква любов на 3 години?
Б. Много интересно, но играчката трябва да я върнем на всяка цена;
В. Оставяте го да подари играчката на съседското дете, но намирате начин да я върнете на всяка цена в градината.

5 години

Топло е. Детето ви в изпило вече две чаши вода и иска трета. Вие му наливате още половин чаша, но то се разплаква и иска цяла. Вие:

А. Оставяте я така, ако иска – да пие;
Б. Наливате вода до горе, но трескаво мислите как да направите така, че да не я изпива цялата;
В. Преливате водата в по-малка чаша, която изглежда пълна.

6 години

Как детето ви ще завърши историята: "Майка и дъщеря вървели по пътя, изведнъж към момиченцето се разсъскала гъска, то се уплашило, но майката: …"

А. … но майката казала: "Не бива да плашиш деца";
Б. … но майката взела на ръце момиченцето и го успокоила;
В. … но майката прегърнала момиченцето си, а после даже нахранили гъската с трохи хляб.

7 години

Детето ви обяснява че днес е получило две шестици и една четворка. Какви ще са първите ви думи?

А. Колко пъти да ти казвам че трябва да учиш всички уроци?
Б. Ще го запитам по кой предмет е получил четворка и даже ще му съчувствам;
В. Ще го похваля за шестиците.

8 години

Вашето дете ви уговаря да му купите голямо куче – немска овчарка или питбул. Вие нямате нищо против, а и винаги сте мечтала за малко кученце. Как ще реагирате преди всичко?

А. Ще обсъдим задълженията;
Б. Ще поговорим как да го дресираме;
В. Ще се изясним, защото точно да бъде голямо (а не малко).

9 години

Имате уговорка днес да не играе до късно навън, защото ще ходите на гости. Вече е минал час след уговорката и най-накрая детето ви звъни, като ви съобщава че сега е у приятел и тъкмо тръгва към къщи. Как и кога ще му покажете вашето недоволство от поведението му?

А. Веднага след като се появи;
Б. Решавате че има време да обсъдите постъпката му, например след вечеря;
В. Правите му забележка, а при първа възможност – постъпвате така с него.

10 години

Купили сте на детето красив пуловер. То много го харесва, облича го веднага, отива на училище с него и като се връща – го захвърля и повече никога не го облича и отказва да го носи. Вие:

А. Подканвате го да носи пуловера, защото много му отива;
Б. Прибирате го, като се надявате пак да почне да го харесва някой ден;
В. Поставяте си за цел да научите как и с какво са облечени неговите приятели.

11 години

Детето ви е сложило голям плакат на вратата на детската стая със среден пръст. Как мислите, защо го е направило?

А. А това не може да го направи! Прекалено е за него, то е възпитано моето дете;
Б. По този начин показва мнението си за нас;
В. Предполагам че е тактично предупреждение, да не му пречим.

12 години

Детето ви пристига у дома с приятелче и пита могат ли да си поиграят на компютъра. Вие му отговаряте: "Разбира се зайче", а после то ви се сърди. Защо?

А. Сигурно има някакви неприятности, трябва да го разпитам;
Б. Как да разбера защо, като бяха затворени сами в стаята;
В. Зайчето вече порасна, неудобно му е пред другите.

13 години

Детето ви често съчинява интересни истории, които иска да напише и да ви ги разкаже. Впрочем, то пише отдавна, но сюжета се променя, характера и поведението на героите – също и по-нататък развитието спира. Какво ще го посъветвате?

А. Да пише е лесно, трябва да се научи да свършва творбите си до край;
Б. Явно не му достига време или настойчивост, ще му помогна, ако ме запита за идеи;
В. Нищо няма да го посъветвам. Само ще слушам с удоволствие всички нови и нови варианти.

14 години

Вървите по улицата и изведнъж виждате как детето ви се е качило на един счупен паметник и ентусиазирано декламира стихотворение, с шумната подкрепа от няколко приятеля. След като се окопитите, вие:

А. си мислите "Дали да не се приближа по-близо?";
Б. си мислите дали няма наблизо полицаи;
В. Изслушвате цялото стихотворение, отбелязвайки че то е изцяло цензурно, тихо си тръгвате, докато не са ви видели.

15 години

Вие се разхождате с детето. Нямате никакви планове. Детето уверено ви води напред, но вие си мислите че май сте се загубили. Става тъмно и не можете да намерите позната улица. Детето ви не дава да разпитвате малкото хора от улицата къде се намирате. Вие:

А. Започвате да нервничите, вземате инициативата в свои ръце и бързо намирате улицата;
Б. Вие винаги сте била добре ориентирана в различни местности и затова му давате съвети по избора на маршрута;
В. Решавате че разходката е приятна, нека след като желае, а и времето позволява – да я продължите.

16 години

Заради детето си спряхте любимото си занимание, за да му отделяте повече внимание. Ще му го кажете ли?

А. Да;
Б. Не;
В. А защо да си спирам любимото занимание?

17 години

Младото поколение за сетен път не ви разбира. Какво мислите?

А. Това е вечния проблем между родители и деца;
Б. Да разбереш някого е лесно, стига да искаш;
В. Има случаи, в които да разбереш някой е просто невъзможно, остава да го приемеш така, както е.

Резултати:

Всички знаят че децата мислят и чувстват по нещата по различен начин от нас. Те все още нямат логиката на възрастните. Това, което ние намираме за очевидно, детето може и да не го разбира. Света на детето е преизпълнен предимно с чувства и емоции. Те са много по-ярки, отколкото при нас, възрастните и формират собствена детска система на приоритети и ценности. И затова гледната точка на детето и на възрастния често не съвпада. Проблемите възникват, когато възрастните очакват че децата им ще станат техни наследници и ще разсъждават съвсем като тях. А с децата обикновено става точно обратното, като те не разбират какво точно не им достига и го преживяват тежко.
Този, който трябва да разбере е възрастния. Оценявайки постъпките на детето, е необходимо да се отчете, че то е постъпило така, защото си има причини. Те от ваша гледна точка може и да не са основателни, но от гледна точка на логиката на детето са съвсем нормални. А ако го заставяме да прилича на нас, да бъде "възрастен" от малък, ние не само го изтръгваме от детството, но и не му даваме да дорасте и съзрее само.

Ако имате повече отговори:
А.

Вие винаги виждате пред себе си "малък възрастен". И на действията на детето реагирате така, както би реагирал възрастен. И затова сте недоволен и разочарован, а вашето съкровище ви изкарва извън нерви. Няма как поведението на детето изцяло да съответства на вашите разбирания. Все едно да засадите палма в Сибир, хем сте направили оранжерията, ама палмата пак не тръгва.

Б.

Детето за вас е малко, винаги и при всички обстоятелства, колкото и голямо да е то. Вие знаете че децата се различават от възрастните, но понякога забравяте, че това не е признак на безпомощност, слабост или недоразвитост. Това е просто друга вселена, алтернативна на вашата, тя също трябва да се уважава.

В.

Напълно сте наясно че гледната точка на малкия човек не винаги съвпада с вашата. Знаете че той възприема света по друг начин, че мисли другояче. И което е по-важно – вие успявате да се сетите за това и мислено заставате на страната на детето, преди да пристъпите към по-строги възпитателни мерки.