Да обичаш безусловно, а не да се любуваш

Безусловната любов е тази почва, от която израстват най-красивите цветя

Дали скоро или отдавна, твоят дребчо вече се е научил да говори. И от всичките хубави български думи, съкровището ти избира да повтаря само няколко: "не" и "дай". Ти си въодушевена от една страна, но от друга – тези думи те тормозят от сутрин до вечер.

Казваш му - "Не рисувай върху тапетите", "Иди да закусиш", а той протестира и се бунтува. Но ти му прощаваш, защото го обичаш, защото той е съвсем мъничък, а ти си най-важния човек в неговия свят. Ти го обичаш такъв, какъвто е – нетърпелив, капризен и своенравен.

Това е най-правилния и най-истинския език в света – езика на безусловната любов. За него няма нужда от преводач, защото той идва от сърцето и е насочен към сърцето.

Безусловната любов не е просто любов към определен обект или субект. При нея няма манипулации: "Ще те обичам, ако направиш това и това". Безусловната любов е безкористна, защото родителя не поставя условия защо обича и защо не. Той не оценява: "Днес беше добър, дай ми целувка" или "Е, на какво прилича това – пак не си написал домашното! Повече няма да те обичам!" Такива фрази, даже и използвани на шега, пораждат в детето мъчително съмнение: "Обичат ли ме нашите? Добър ли съм или съм лош?" За малкия дребчо е много важно да знае истината и той търси отговорите. И пита, но пита не само на думи, но и с действия и постъпки, като те наблюдава как ще реагираш.

Защо е важно за едно дете да чувства истинска любов?

Защото от нея зависи собственото "Аз", което създава детето, неговата лична самооценка. Защото безусловната любов дава на малкия дребчо увереност в света, в който е дошъл. Човек, който не е получил в детството си тази ирационална и безусловна любов, не може да се научи да обича себе си и другите, да им се доверява. Отначало малкия човек се учи да приема любовта ни, а после се научава да я дарява щедро. Този "кръговрат" прави хората щастливи.

Но защо колкото повече детето пораства, нещо започва да се променя в отношенията ви?

Спомни си за случите, когато си поставяла рамки: "Ще те обичам, ако …", при условие че знаеш че винаги ще обичаш детето си, но го казваш, за да те послуша и направи нещо, което трябва да стане в момента. Имало е много такива поводи и причини, нали? А по-късно ти е станало навик и накрая се получава така че ти обичаш, защото детето ти прави това и това – затова че е умно, затова че е послушно, затова че ти носи само шестици и т.н. И какво става: любовта се продава, като в магазин. Така идва печалната метаморфоза – условната любов става навик. Отначало разликата не е голяма, или поне ние възрастните не я чувстваме, но децата прекрасно улавят оттенъците. И започват да се съмняват – отначало в нас, после – в себе си и накрая – в целия обкръжаващ свят.

Как става?

Днес ние го наричаме: "Да добие културно поведение", "Да се научи на ред", "Да предпазим детето от опасност" и т.н. И казваме: "Не тръгвай", "Не прави", "Не викай", "Недей", "Не обиждай", "Ще паднеш", "Ще те накажа" и т.н. Ти искаш да предпазиш детето, но то възприема забележките ти по друг начин. Проблемът е че малкото дете не е способно да мисли критично или да анализира твоите думи. Доверието му към теб е абсолютно. То вярва на всичко, което му казваш, за него това е абсолютната истина. И какво става на практика? Ти му внушаваш че света около него е опасен и лош, че то трябва да е внимателно, защото зад всеки ъгъл го дебне неприятност и най-важното – трябва непрекъснато и безусловно да те слуша. Твоят малък дребчо прави жестоко откритие: любовта не се дава просто ей така, тя се заслужава. А той има нужда от твоята любов, така както се нуждае от въздух. И затова започва да изпълнява всички твои желания. В този момент в душата му се заражда страха. И започват капризи, упорство, тъга, нервни сривове, нощни кошмари. Има теория че повечето болежки при нас възрастните се пораждат от детските притеснения "Мен май не ме обичат", "Аз съм недостоен за любов".
И всички проблеми във възпитанието и взаимоотношенията започват в този миг, в който детето загуби усещането за безусловната ви любов!