Притеснявате ли се за детето? За опеката, забраните и майчинските чувства

Така обичаме децата си, че вечно се страхуваме за тяхната безопасност – да не падне от кънките, да се върне навреме от дискотека и т.н. Измисляме 1001 причини да кажем "Не". И какво от това? Момчето ви пак ще се изкачи по опасното дърво, пак ще плува в езерото, момиченцето ви пак ще носи къси полички и ще предизвиква всички непознати погледи по улицата.

Невъзможно е от рано да предвидите всички опасности, които биха му се случили. И само се измъчвате с въпроси от сорта "Какво би станало, ако …", "Как ще се оправи без мен?" Тази неизвестност, по-точно невъзможността да предусетите, да защитите детето от всякакви опасности ви държи в постоянно напрежение. Лошото е че това напрежение с годините не отслабва, а напротив – колкото повече пораства детето, толкова повече родителите се притесняват за него. И какво се получава? От източника на чиста радост, любимото дете се превръща в източник на постоянни проблеми, както реални, така и нереални – създадени с подкрепата на богатото родителско въображение. За да се успокоят психически, родителите поставят опека над детето си – съветват, наставляват, проверяват. И забраняват! При това, последното го правят без някаква особена нужда, просто така – за всеки случай.

Докато детето е малко, тази тактика (опека и контрол) води до резултати. То е защитено, родителите са спокойни. Те бдително наблюдават неговото здраве и безопасност. Те са готови да застанат срещу всеки, за да го предпазят от всякакви неприятности. Те са готови да поемат ударите върху себе си. Но не се досещат че даже и в най-ранното детство прекалената опека може да попречи на малкото дете своевременно да усвои полезни навици. Ако сте прекалено внимателна майка, вие създавате допълнителни трудности не само на детето, но и на себе си. Лошото е че когато детето поотрасне, тъй като сте свикнали вечно да стоите на стража до него, то ще изпадне в такова състояние, че не може да направи само и една крачка в страни. На какъв кръжок да ходи, с кого да дружи, какво да прави и какво не, трябва да решава детето самостоятелно, а не вие, вместо него. Поставяйки забрани, големите деца се опитват да се измъкнат от тях. И започват спорове, караници, конфликти. Даже детето да се примири и съгласи с вас, то протеста в душата му расте. И започва да търси способи и начини да излезе от вашата постоянна опека.

И постепенно любовта към детето се превръща в загриженост, безусловната любов се превръща в условна. А това задушава детето, то не може да расте свободно и естествено, така, както е решила природата. Вие не му разрешавате да се разкрие, да покаже най-доброто от себе си. Всъщност всички ваши усилия му носят вреда – колкото по-голяма опека, толкова по-безпомощно дете. Свръх бдителните родители не дават възможност детето само да се научи как да постъпи в един или друг случай. То просто няма никаква практика, няма навици на поведение в различни сложни ситуации.

Как тогава да предпазя детето си?

Вероятно единствения начин да защитите детето от опасност е да му създадете полезни навици. Да го научите само на безопасност. Ако вместо безконечни забрани му давате полезни уроци, ще убиете два заека с един куршум. Първо – ще се успокоите вие самите вътрешно, а занимавайки се с детето – ще установите как то става все по-опитно и самостоятелно. И второ, което по-важно – вие приемате несъвършенството и неумението на детето си като необходим фактор в развитието му. Ще престанете да му викате: "недей", "не трябва", "не" на всяка крачка. Просто ще му помагате да събира собствен опит, да си създава полезни навици. Още повече че при такава тактика, вие ще получите бонуси:
- няма да се уморявате вече толкова лесно
- детето ви няма да се съпротивлява толкова силно и няма да ви пречи да го научите на полезни неща

Вие го учите, доверявате му се, в резултат на което с него се общува много по-лесно.
Да създадете безопасни условия за детето е много по-лесно, отколкото непрекъснато да го контролирате.