Спри забраните

Направи си експеримент

От какво се нуждаеш?

Дреха с два джоба – ляв и десен, много дребни монети.

Цел:

Да си изясниш много ли забраняваш, като не пропускаш нито един случай на забрана

Как?

В течение на един цял ден, всеки път, когато забраниш нещо на детето или използваш думите: "Не", "Недей", "Не бива", "Не така", слагаш монета е левия джоб. Всеки път, когато искаш да забраниш нещо, но се въздържаш и разрешаваш – слагаш монета в десния джоб.

Резултат:

Още на обяд джобовете ти ще се напълнят. А следобед ще установиш как все по-често започваш да добавяш монети в левия джоб.
В края на деня преброй монетите. И се замисли: как ще реагираш, ако на теб X пъти през деня ти кажат: "Недей", "Не" или "Не може"? Сега сложи ръка на сърцето си и кажи – лесно ли ще се живее с теб, ако някой ти забранява непрекъснато?

Как да избегнеш забраните?

Ако по-рано си забранявала всичко, а сега решиш да изпробваш новата тактика – да разрешаваш, то може да стане така че детето да ти се "качи на главата". Затова, трябва всичко да се премисли предварително!
1. Твоята драгоценна родителска енергия трябва да се изразходва не за разрушение, а за създаване, т.е. за отработка на новата тактика. Видяла си нещо – поправила си го! Това трябва да е новия ти девиз.
2. Добре си помисли къде са грешките ти, ако се налага – даже ги напиши. След което реши как да реагираш положително.
Ясно е че изведнъж няма да се получи. Ако си свикнала непрекъснато да забраняваш, ще ти трябва доста време за да отвикнеш. Не се опитвай изведнъж да изтръгнеш лошия навик, а може да започнеш под формата на игра. Отдавна е доказано че игрите са най-веселото, леко и безболезнено "възпитателно мероприятие", защото те разкрепостяват.

Опитай

Играта "Ден без забрани"

Опитай един цял ден да спреш всякакви забрани и въобще всичко свързано с думите: "не", "недей", "не трябва" и т.н. Сигурно ти се вижда невъзможно, нали? Цял ден – без нито една забрана! Защото има ситуации, в които забраните са просто неизбежни и задължителни. В тези случаи, опитай със забележки. Забележки може да ползваш само в краен случай и само в позитивна форма. Например: детето лази накрая на дивана. Вместо да му извикаш: "Недей така", хвани го за ръка и му покажи с целия си вид, че си много притеснена и изплашена. То ще разбере притеснението ти по-добре от каквато и да е забрана.

Твоят първокласник, вместо обичайните 15 минути, които са му достатъчни да се прибере у дома, се прибира след половин час. Нямаш право да го питаш: "Защо не се прибра на време?". Но може да му кажеш: "Ако решиш да закъсняваш, задължително ми звънкай". В първия случай, ако използваш "не", изречението звучи като упрек и предизвиква вътрешен протест у детето, а във втория – ти даваш на детето ориентир, направление, макар и да правиш забележка. А това е важно – детето обича да е добро.

Вариант:

Ако ти се вижда труден цял "Ден без забрани", опитай като за начало "Час без забрани", а по-късно увеличи времето.

Природа на забраните

Отрицанието "Не" е много коварно. Децата не слушат това, което имаме предвид. А и самото отрицание носи негативизъм. Понякога е достатъчно само да се промени фразата, за да изчезнат маса недоразумения и неприятности, свързани със забраните, а оттам и с непослушанието.

Как да забраним без да забраняваме?

Как бе бива да се говори	Какво мисли детето	Как да го кажете правилно
Не скачай на края на леглото, ще паднеш!	Я да проверя!	Спри, внимавай, виж!
Не рисувай по тапетите	Ще рисувам!	Ето ти голям лист, рисувай на него.
Не дърпай котката за опашката!	Че къде да я дърпам?	Котката я боли, като я дърпаш за опашката.
Не шуми!	Ще шумя!	Дай да послушаме тишината.
Пак ли не си научи уроците!?	Не съм и какво от това?	След час ще те проверя как си изпълнил домашното си по …
Не, не ти разрешавам да ходиш в парка. Там нямаш никаква работа, а и си много малък.	Аз съм голям, не съм малък!	Да си сам в парка е опасно. Искаш ли да отидем заедно в неделя?
Колко пъти да ти говоря едно и също нещо!	Риторическите въпроси не стигат до детето. То не ги разбира – нито като въпрос, нито като указание.	Направи това и това. (обяснявате на детето какво точно се очаква от него да направи)
Махни този безобразен плакат.	Но на мен ми харесва!	Моля те сложи някой друг плакат на това място. Този направо ме плаши.
Колко още смяташ да стоиш на този компютър?	Колкото си искам.	Играеш вече цял час. Хайде да приключваш до десетина минутки, ОК?

Децата ни отговарят не нарочно, а просто защото са деца. Те виждат света по друг начин, интересите им са различни от нашите. Ако разбереш това, то веднага ще се отрази в интонацията и думите ти. Можеш просто да се усмихваш, да прощаваш, да приемаш света такъв, какъвто е – това е началото на щастието, безусловната любов.