5 правила да кажете на детето си "Не" без да чувствате вина

Ако имате макар и малък опит с котки, сигурно сте забелязали какъв твърд характер имат. Винаги правят това, което им харесва. Ако например котката иска да си играе с вас – тя си играе, но ако й се спи – спи. И никакви залъгалки или парчета месце не могат да помогнат, ако не й се прави нещо. Всъщност – може и да изяде храната, но ще се върне към старото си занимание, няма да обърне внимание на вашия каприз.

Сложете ръка на сърцето и си признайте честно. Децата постоянно се опитват да ви заставят да направите това или онова. Може да се каже че получават повечето неща, които искат. Защо? Защото знаят "кое копче да натиснат". Те познават вашите слабости и перфектно си играят с тях. Но не бързайте да ги обвинявате. Вие самите се оставяте да бъдете манипулирани.

Можем ли да кажем твърдо "Не" на своя скъп наследник тогава, когато действително е необходимо? Или го казваме, а после че чувстваме виновни? И ни става толкова неприятно, че следващия път сме готови да заменим твърдото "Не" с лоялното "Да", а после самите ние се измъчваме.

5 правила да кажете на детето си "Не" без да чувствате вина:

1. Не бързайте с отговора. Това не значи да се отклонявате. Това значи, че преди да кажете "да" или "не", да се съгласите или откажете, помислете, разберете молбата или предложението на детето си.

2. Внимателно се вслушайте и вникнете в нещата. Ако нещо не разбирате, запитайте, уточнете детайлите. С това ще убиете два заека. Първо, най-често отговаряме "да" или "не" машинално, в зависимост от настроението ни. Второ, детето, което слушате внимателно, ще почувства че не е безразлично за вас. Вие се опитвате да разберете позицията на събеседника си.

3. Покажете на детето си че признавате неговото мнение. Не се съгласявайте и не критикувайте, просто констатирайте факта че от негова гледна точка това е правилно. Например "Да, ти мислиш че ние сме длъжни да ти купим този велосипед" или "Да, разбирам че приятелите ти те чакат да си играете на двора".

4. Обяснете кратко и ясно какво не можете или не искате да направите. Кратко обяснете причината за отказа си. Колкото е по-малко детето, толкова по-кратко трябва да се обяснява.

5. Ако детето не приема вашето "не" и продължава да ви уговаря, повторете отказа си отново и отново. А именно: на всеки нов довод, или рев или пищене, реагирайте така:
- съгласявате се с доводите ("Разбирам че искаш велосипед", "Разбирам че искаш да си играеш в двора")
- повтаряте отказа с едни и същи думи ("Велосипеда е малко скъпичък, нямаме средства в момента", "Можеш да излезеш на двора по-късно, след като си напишеш домашното")
Детето няма да издържи дълго. Аргументите му ще секнат рано или късно и ще приеме вашия отказ.

Откъс от книгата "Престанете да възпитавате децата, помогнете им да растат"