Вие ли насаждате чувството за вина у детето? Тест

Чувството на вина е болка, но не на тялото, а на душата. Ако нещо не правите както трябва, ще се появи чувство на вина. Вината е сигнал, който те кара да се поправиш. Тя изчезва ако намерите причината и предприемете нужните мерки. Друг е въпроса, ако не можете или не искате да определите причините за вината. Тогава тя остава и става хронична. И като всички хронични болести, тя ще ви мъчи дълго, може би цял живот. И вероятно ще стане източник на семейни неприятности или сривове.

Този тест ще ви помогне да разберете с мярка ли учите детето "кое е добро и кое лошо". Въпросите в теста следват възрастта на детето, като се започва от най-малката към по-голямата възраст.

1. Детето ви вече си казва когато има пиш, но не ви е съобщило и се е напишало в гащите. Какво ще му кажете?

А. Добрите деца не пишкат в гащите
Б. Дай бързо да се преоблечем, нали обичаш да си сух/а?

2. Позната леля пита детето: "Кого обичаш повече – мама или татко?" Детето мълчи. Какво ще отговорите на лелята?

А. Ами кажи ти лельо – кого обичаш повече?
Б. Лельо, а ти кой крак си харесваш повече – левия или десния?

3. Решавате да помогнете на детето да си подреди стаята. Но докато вие прибирате по местата играчките, забелязвате че детето се е заиграло с пъзел. Какво ще направите?

А. Ще си въздържа възмущението и ще му обясня че подреждането на стаята не бива да протича така.
Б. Ще му дам време да си поиграе още малко и ще му предложа да продължим с подреждането на стаята. В края на краищата ще съм аз виновна, защото не контролирам правилно процеса.

4. Вашето дете гневно избухва на улицата. Прибирате се бързо в къщи и решавате да го накажете. Какво ще му кажете?

А. Ти си лошо дете, постой тук в ъгъла и помисли.
Б. Ти постъпи лошо, постой тук в ъгъла и помисли.

5. Дошла е на гости най-добрата ви приятелка. Докато вие си бъбрите с нея в кухнята, детето ви е нарисувало с водни бои велурените й ботуши. Какво ще направите като си замине гостенката?

А. Ще го накажа в ъгъла (или на мястото, където го наказвате)
Б. Ще му кажа, че днес няма да мога да му разкажа приказка, защото ще трябва да заработя парички за нови ботуши на приятелката си.

6. Днес детето ви е невъзможно. Прави всичко обратно на вашите молби или желания. Казвате му "Ако продължаваш така, ще изляза и ще те оставя сам". В това време звъни телефона и наистина се налага да излезете спешно. Как ще му съобщите?

А. "Както ти казах – излизам."
Б. "Извинявай, преди малко се шегувах. Сега наистина трябва да изляза, надявам се като се върна да не намеря всичко наопаки."

7. Ако детето е прекалено шумно, как ще му направите забележка:

А. "Дай по-силно ако можеш"
Б. "Моля те бъде по-тих"

8. Сложили сте да ври пиле на котлона, но ви се обаждат спешно да излезете. Молите детето след 15 минути да изключи котлона, но то забравя. Какво ще му кажете?

А. "Заради теб, цялото семейство ще остане без храна"
Б. "Ще спасим пилето, я дай да видим какво може да направим …"

9. Детето се държи ужасно и прави всичко напук. Казвате ли му "Махни се от тук, вече не те обичам"?

А. Случвало се е
Б. Никога

10. Да предположим че имате натрапчив навик да си миете често ръцете, или да проверявате дали е пусната газта от котлона, или да проверявате дали е заключената вратата по сто пъти или нещо друго. Мислите ли че детето ще наследи този навик от вас?

А. Не
Б. Да, като че ли има нещо подобно и при него

11. Упреквате ли мислено детето си че заради него сте се лишили от нещо приятно (свободно време, хоби, екскурзия и т.н.)?

А. Да, доста често
Б. Да, понякога се случва

12. Как мислите, кой въпрос е по-важен?

А. Кой е виновният?
Б. Какво да правим от тук натам?

Резултати:

Ако имате повече отговори А:

Да, вие съзнателно или не инжектирате в детето чувство на вина. Често обвинявате малкия човек, но всъщност май обвинявате себе си? Самите вие също се чувствате виновни. И тогава ставате или твърде жестоки или твърде меки, а всичко "твърде" е вредно за организма. Не е необходимо при възпитанието да се подхожда "желязно". Опитайте се да изразявате по-меко и коректно протеста и негодуванието. И се опитайте да си простете това, което не можете.

Ако имате еднакво количество А и Б:

Във вашият възпитателен метод има странност - доброто поведение го смятате за даденост, а лошото поведение е наказуемо. Съвестта може да прерасне в чувство за вина, а вината може да направи от детето комплексиран възрастен.
Започнете със себе си – постарайте се да се избавите от чувството на вина. Учете се да прощавате, бъдете снизходителни. С времето и детето ще се промени.

Ако имате повече отговори Б:

Не, вашето дете не е заплашено от комплекс на вина. То разчита на вашето разбиране и подкрепа и ако се чувства виновно, се опитва да се поправи. Ценното тук е че вие му давате тази възможност (да се поправи), т.е. акцента е върху доброто, а не върху лошото. А и чувството за хумор до голяма степен спасява ситуацията. Но не изпадайте в другата крайност. Пълно отсъствие на вина е вече безсъвестност и безотговорност!