Аз ли съм виновна?

Не учете детето да бъде виновно

Вината не възниква от нищото. Нас ни учат от ранно детство на чувство на вина. А когато ние сами станем родители – прекрасно "преподаваме уроците" на децата си.

Децата не могат да са виновни, защото са малки да разберат кое е "лошо" и кое "добро". Ние постепенно ги научаваме. Всяко дете трябва да се научи да сдържа импулсите си, да усвоява много правила за обществено поведение, да различава глупавото от правилното. Така правим от детето си цивилизован човек. В процеса на обучението, ние го порицаваме или аплодираме. А с това – волно или неволно му създаваме чувство на вина.

Обикновено започва с това, когато за първи път родителите казват на детето: "Сега се извини!". Например "Извини се на леля си че я нарече дебела. Тя се обиди." (макар че е истина). "Извини се на детето че го удари" (макар че то първо е започнало). Вашето дете не чувства вина, то казва истината (за лелята), или се защитава (защото е било нападнато). И доколкото детето не може да се противопостави на възрастния, то трябва да се смири и да започне да се чувства виновно. А това е първата крачка към вътрешния разрив у детето. Родителя хем го учи да говори истината и хем го кара да се извини, затова че тя е изречена. Той не обяснява защото в този случай трябва да се реагира по този начин и обърква детето. Разбира се с времето всяко дете се адаптира към тази двойственост. Но при част от децата вината остава полезен сигнал, коригираща поведението, а при друга част – прераства в комплекс за вина – дискомфорт, напрежение, страх, загуба на увереност в себе си.

Вината на родителя

Виновни се чувстват родителите по различни поводи. Може да чувствате вина, че детето ви не спи добре през нощта, че е вдигнало температура, че е получило двойка, че няма приятели и т.н. Може и да е така, но може и да не е. Но ако вие търсите вечно вината в себе си, практически не е възможно да намерите правилното решение – да разберете детето и да му помогнете. Вината изсмуква силите ви и ги обръща в гняв, депресия, съжаление, разкаяние.

Лошото е че точно добрите родители търсят вината в себе си и се отнасят към себе си много сурово. И какво се случва тогава:
1. Попадаме в зависимост от децата си и започваме:
- усилена опека
- ставаме снизходителни в моменти, в които трябва да проявим твърдост
- или обратно – ставаме прекалено строги, груби и авторитарни родители
2. Осъждаме си и губим ценна енергия, сила и време и тогава:
- децата започват да ни манипулират
3. Търсим виновни и тогава:
- прехвърляме отговорността на чужди хора
4. Формираме у детето чувство на вина и тогава:
- му пада самооценката, детето губи увереност, самочувствие
5. Губим ориентири и тогава:
- детето спира да вярва в нашата безусловна любов

Как да избегнете чувството на вина?

1. Задайте си правилния въпрос. Не "Кой е виновен?", а "Какво да направим от тук нататък?"
2. Вината се появява от противоречието между "трябва" и "не искам / не мога"
3. Действайте:
- идете и се извинете. Да кажеш "извинявай" е начин да излезеш от вина. Ако детето го няма – обадете му се по телефона, напишете му писмо. По този начин ще си обясните за себе си защо така сте постъпили. Например – развикали сте се на детето за нищо. Извинете се! Веднага ще почувствате облекчение. Вие не се оправдавате, вие се извинявате, т.е. признавате грешката си и искате да я поправите.
- помислете какво може да се направи още сега;
- после анализирайте ситуацията. Намерете "минусите" в своите "плюсове". Например, затова че му се извиних, детето за първи път от седмица насам ми се усмихна.
- преценете как ще действате в бъдеще при подобни обстоятелства, когато например лесно ще избухнете. Измислете начини как да избегнете това, без да обиждате близките си. Например, ако се стигне до там – може да излезете да разходите кучето или да отидете да миете банята. Опитайте се да измислите решение и да го следвате винаги.

Не се покайвайте, не страдайте, а поправете грешките си. И растете заедно с детето. Така ставате по-мъдри.

Откъс от книгата "Престанете да възпитавате децата, помогнете им да растат"