Какво е "ранно развитие" на детето и има ли то почва у нас?

Всеки знае какво значи "развитие", но какво е "ранно"?
Струва ли си да лишиш детето си от детство?

Има хора са "за", има – "против", но нека започна така:
Всяко дете е индивидуално. То се развива в свой темп, усвоява знания в зависимост от своите възможности. Но ние възрастните сме създали норми и срокове: как и кога детето ще започне да стои, проходи, чете, пише. Тези норми показват на педагозите и родителите дали детето се развива и ако това е в срок – е нормално. Ако някоя норма не се постигне в определен срок, е прието да се говори за бавно развитие. Обикновено това е когато детето е болно или когато не получава внимание от родителите си и никой не се занимава с него. Но ако се обръща макар и малко внимание – да му разкажете приказка, да му покажете картинки, да си поиграете заедно - то започва да се развива. Всичко му става интересно и иска и още и още. А сега си представете че в игрите вмъквате някой от методите за ранно развитие и учите детето на нещо (но не насила), то ще почне да се развива все по-бързо. Речта му значително ще се различава от тази на връстниците му. Ще започне да ви изумява със своя остър ум, памет и изобретателност.

Много автори на методи за ранно развитие (Доман, Лупан, Зайцев, Никитин, Ибука) считат че такова развитие не е ранно, а съвременно. Традиционната педагогическа наука е базирана на опита от минали векове и сериозно изостава от съвременния свят. Общоприетите норми за последните 20-30 г. силно се измениха. Въпросът е в това че настоящата педагогика започва да учи детето тогава когато е спрял ръста на мозъка му (6-7 г). В този случай детето се учи по-трудно, има нужда от стимули. А при ранното развитие то се учи неусетно, между другото. Не става дума за стандартното училищно обучение – стоене на чин (бюро) и преподаване, а за специално създадена среда, в която живее детето. Това са интересни и нестандартни играчки, картинки, кубчета, музика, аромати. Това е неограничена физическа активност, подкрепена със специални детски приспособления в някое ъгълче в детската стая. Това са игри, измислени от родителите специално за тяхното дете в зависимост от неговата възраст и интерес. Това са книги с големи, ясни букви и много картинки. Това са кубчета с букви, с които детето си играе с мама. Това са разходки, екскурзии, обяснения на въпроси.

Ранното развитие – това е активната позиция на родителите (най-вече на майката) в първите няколко години от живота на детето. Това е непрекъснат и огромен труд, изискващ постоянно участие в живота на детето, постоянно творческо напрежение. Но пък тези кратки и уникални мигове минават толкова бързо и е много полезно детето да ги изживее пълноценно и красиво. Нека се уточним за ранното обучение. Смисъла е не да правим от децата си гении, макар че има и такива методологии. Не е нужно да се гонят резултати.

Всъщност различните методики имат различни принципи и цели. Най-добре е да си отделите време и да се запознаете с повечето. Така най-лесно ще прецените коя е удобна за вас и удачна за вашето дете. Някой методики са близки: по-нова усъвършенства и допълва по-стара. Може да съчетаете два или три метода (както направих аз), вие най-добре сами ще прецените. От вас се изисква преди всичко време, търпение и творчество. А резултатите са велики! Не се притеснявайте че нещо не сте го направили както трябва. Не си поставяйте дневна норма (освен ако не ползвате Глен Доман)., все ще се случи по някаква причина тя да не се изпълни. Затова, по-добре по малко, отколкото нищо.

Разширявайте кръгозора на детето си, говорете му докато се разхождате, докато сте в автобуса. Представяйте му нещата от различни гледни точки. Помогнете му само да добива знания. Радвайте се на всеки макар и дребен успех. Не задълбавайте само в едно направление, освен ако детето не го иска. Всестранното развитие на детето е по-важно от колкото рекорда в едно направление.