Жизнения опит на родителя – враг или приятел

Жизненият опит без съмнение е полезно нещо. Благодарение на него ние постигаме успехи, избягваме грешки, опитваме се добре да организираме живота си. И разбира се, възпитаваме собствените си деца. Ето какво се получава: малкото дете изцяло зависи от нас, възрастните. И грижейки се за него, ние започваме да мислим че нашата позиция е единствената правилна. Все пак ние сме по-стари, по-мъдри, няма детето да ни учи да живеем! Собственият ни жизнен опит казва "Знам че така е по-добре, така трябва, направи го така!" и предпазва малкия човек от грешки.

Химерите от миналото – гласа от собственото детство

Всъщност родителите постоянно сравняват детето със себе си – как те са се държали в детството, как са се чувствали при своите родители. И си спомнят как техните родители са реагирали на постъпките им. Ако са ги осъждали, възмущавали и ядосвали, то подобно на родителите си, също пренасят това поведение върху собственото си дете. При това, без да искат, несъзнателно. В такива моменти, детските емоции изскачат, защото заговаря опита от миналото. Как да се държи възрастен човек, ако в него избиват детски комплекси, възбудени от някаква случка със собственото му дете? Няма разумен съвет.
Ето например, много бащи, които не са били силни ученици навремето, след като разберат на родителската среща че сина им не се учи добре, започват да викат, да осъждат, да заставят сина си да се учи. Не би трябвало да не могат да разберат че детето им не е любознателно, при условие че самите те са били такива, но избират този модел на поведение, от който са страдали самите те. Няма никаква логика в такова родителско поведение. Тук се задействат не разума, не любовта, а комплексите, насадени от родителите. Казвайки на детето "Направи това, не прави това", ние всъщност доказваме на нашите родители колко сме добри, отчитаме се пред тях. Защо? Всичко е за да им докажем, че сме достойни за любовта им. Нито времето, нито възрастта, нито изминалите години не могат да попречат нещата да се променят.

Опитът от изминалите години е способен да ни предложи както елегантни решения в трудни ситуации, така и да ни доведе в заблуждение. Трябва ли да се доверяваме на жизнения си опит? Трябва и даже е задължително. Но при всички случаи трябва да се запитаме дали е правилно. Ето и няколко съвета:

Собственият жизнен опит ни дезориентира, ако ние, като родители:
- слушаме изплашения глас от своето детство и му се подчиняваме;
- чудим се какво би станало, предусещайки грешките на детето си, които биха станали, когато са сами;
- уверени сме че нашия опит трябва да е главното ръководство в живота на детето;
- искаме да направим детето щастливо по образец, по който ние си представяме щастието;
- страхуваме се за бъдещето си.

Ако мислите че това не важи за вас или вие не сте такъв родител, направете си тест.

Откъс от книгата "Престанете да възпитавате децата, помогнете им да растат"