Кризата на 6-7 годишните

Кризата на 7 годишните

На 3 години детето осъзнава собственото си "Аз" и силно го заявява пред света. Впрочем, света за него тогава не е бил голям, а съвсем малък, домашен. Сега, то влиза в "големия живот" – училище, приятели, социални групи. Друго общуване, други цели. Сега се ражда и социалното "Аз". Сега детето се стреми да получи "по-възрастно" положение в живота си. А това не е никак лесно. В "големия живот" има нови нужди.

Какво се е променило?

Като че ли съвсем доскоро децата ни бяха наивни и ние "ги четяхме" като отворена книга. Сега се гответе за други времена. Даже най-чувствителните родители не винаги могат да разберат какво мисли и какво чувства техния наследник. В детето се появява свой, вътрешен живот и то не пуска "просто така" възрастните в него. Но защо?

1. Вашето дете е загубило своята детската наивност. Всяко дете прави различни неща, без да се замисля от последствията. Колкото по-голямо става, все повече започва да се замисля. Импулсът "Искам" все още е по-силен отколкото мисълта "А какво ще си помислят другите за мен?" или "Какво ще стане от това?". Иска да скокне в локвата, когато мама не гледа и скача. Иска да се вози на влак, обръща стола на земята, слага още няколко зад него, скача в "локомотива" и ту-ту-у-у-ууу, тръгва. Детето на 6-7 г. започва да се замисля "Какво ще стане, ако …" и предварително оценява най-вероятните последствия от своята постъпка, макар че все още има импулсивно поведение.

2. Емоциите преди нахлуваха с пълна сила, но сега детето е способно съзнателно да управлява поведението си. Вярно, не се получава веднага и винаги, но с всеки ден става все по-добре и по-добре.

3. Детето започва да обобщава своите преживявания. И благодарение на това, започва да се държи не така, както преди. По-рано е имало и успехи и неуспехи, в зависимост от постигнатия резултат и се е радвало или тъжало (плакало) по тези поводи. Но всеки такъв случай, всеки неуспех е бил отделен пример и като цяло не се е влияел върху мнението на детето за самото себе си. Сега и добрите и лошите преживявания се сумират. Определен случай "вика" от паметта друг, подобен на този, едно преживяване, предизвиква спомените за друго и най-накрая – всичко се обобщава. И от това обобщение, детето си прави изводи – "аз съм такъв и такъв", "така се държат с мен, така се отнасят към мен". Всичко това влияе пряко върху самооценката на детето и върху текущата работа или задължение, с което се занимава. Например, ако пълничко и тромаво момиченце играе на ластик с приятелките си, а те с нежелание я приемат в играта си и й се присмиват, рано или късно то ще престане. Защо? Защото ще "сумира" своите неуспехи (в играта), недостатъците си (във външния вид) и всички неприятни подигравки или емоции, който са възникнали, т.е. ще обобщи неприятните си преживявания. Ще осъзнае че е тромава, ще разбере че изглежда нелепо от страни, когато играе. Категоричният й отказ ще е много по-голям, отколкото желанието да играе. И няма никаква сила на земята, която може да я накара отново да играе с приятелките си. Разбира се, всички тези промени в детето не стават веднага, но рано или късно се случват и това го променя - то става недоволно, започва да търси нови неща, които ще са по-комфортни за самото него.

4. Погледа на детето върху обкръжаващия свят става по-реалистичен. Детето няма да повярва че камъка е жив например или че от другата стая няма да излезе леля Дора, а Баба Яга. И докато света на фантазиите (и фантастиката) е все още богат, детето все още обича вълшебни приказки, но умее да различава истината от измисления свят.

5. Детето започва да осъзнава своето място в човешките отношения. То започва да се стреми да за се занимава с ново, по-полезно "възрастно" положение в живота. В него се появява вътрешна позиция.

"Искам, но не мога"

Децата наблюдават възрастните и си казват "Те всичко знаят и могат", "На тях всичко им е позволено", "Те сами решават какво може и какво не". Умните деца разбират, че е изгодно да си "възрастен" и им се иска да станат такива, колкото се може по-бързо. Подражават на нашето поведение, повтарят нашите постъпки, играят на "майки и бащи", опитват се да се докопат до "възрастни" вещи (червило, обувки на токчета и т.н.) Те вече са се опитали да се усъвършенстват, но са стигнали до извода, че нещо не им достига. Какво? Някакви по-специални умения? Те не знаят. Ясно им е само едно – че не искат да живеят по старому. Това, което е било до сега, не ги устройва вече. Възниква кризисна ситуация: "искам, но не мога". Започват да се трошат старите стереотипи. Специалистите биха казали така: игровата мотивация се сменя с друга – познавателна. И както започва да се случва това, така започва и "прекрояването" на отношението (и поведението) на детето с околните.

Всичко това означава, че детето навлиза в новата поредна криза – кризата на 6-7 годишните. За сравнение с другите кризи, тази преминава по-лесно и действително прехода между играчките и полезните занимания е плавен. Тази криза може да започне и по-рано – още на петата година, но в този случай ще премине с по—голямо напрежение и сложност. Може да се получи така, ако вие навреме не сте я забелязали и не сте реагирали правилно. Ако сте видели, че да вашето дете му е втръснала детската градина, собствените му играчки, любимите му игри не му доставят същото удоволствие, започнало е да се държи … хм, не точно така, както преди, тогава му дайте възможност активно да почне да учи и ще видите как всичко ще си дойде на мястото. Не се плашете че е още малко. Да се учи, не значи да стои зад чина, да пише в тетрадката и да излиза пред дъската. Нека учи танци, музика, да ходи на интересно занимание, да се учи да готви. Най-важното е детето да види полезен смисъл в това, което прави.

Откъс от книгата "Престанете да възпитавате децата, помогнете им да растат"