Кризата на родителя с дете на 7 г.

В момента, в който детето ни става първокласник, ние буквално го изтърваме от ръцете си. До сега беше наше дете, сега става "обществено".

Това е един от най-сложните моменти за всеки родител. На преден план идва класа и учителката - все още нови социални отношения, в които детето трябва да навлезе, да осъществи нови контакти, да се научи да учи без мама или татко, а само. Вие правите "крачка в страни", не "водите детето за ръка" както до сега, а то тръгва само. Но му протягате винаги ръка за помощ, когато има нужда.

Детето ви вече си има собствен живот. То все още не е пораснало, жизнения му опит е малък, има още много да се учи и затова трябва да останем бдителни родители. Освен това, вашето дете придобива нов социален статус – ученик. И ще бъде оценявано като "добър" или "лош" ученик, "старателен", "организиран", "ленив" и т.н. на базата на своите успехи или провали.

И ако до сега всяко малко дете е било неповторимо, то училището стандартизира индивидуалностите. Волно или неволно, "ти си такъв" (например – "ти си двойкаджия") – с тази позиция ще го гледат всички. Освен това, тази чужда гледна точка, детето ще я приеме за себе си за много кратко време. Да не говорим че и родителите могат да започнат да се отнасят по същия начин. Важно за тях е обаче, да не се поддават и оценяват детето си за нещо конкретно - как си учи уроците, как се държи, какви забележки получава от учителите. Тяхната задача е да приемат детето си такова, каквото е и да го обичат винаги. То си е такова. Има си такива особености, има си такъв темперамент.

Не подгонвайте детето си да покрива общи стандарти! Ценете го не заради успехи, не защото се учи добре, а просто така, заради самата негова личност – уникална и неповторима. От всичко, което ще говорят за детето ви, разбира се ще има и недобри неща. Опитайте се да видите в него растящия човек, личността, а после ученика. Това ще ви спаси от разочарование. Не гонете стандарти, не нервничете и не се ядосвате, когато нещо не се получава, а разумно се отнесете и към най-неразумната негова постъпка. Това ще запази безусловната ви любов.

Какво да му разкажете?

Родителите, които подготвят децата си за училище, обикновено им разказват за това как ще им хареса, колко полезно и интересно е там. Те се опитват да създадат положителна настройка у детето. Но тук има и едно "но". Вашият първокласник, окрилен от хубавите думи, действително с удоволствие ще тръгне на училище, ще седне на чина, ще слуша старателно учителката. А трябва ли да разбере че тук, в училище има строги "не трябва" или "трябва", има забрани и нужди, т.е. картината не е толкова розова, както в началото? И какво става в края на краищата? Вие обещавате на детето да му бъде весело и интересно, а то е тъжно, уморено и не може да се справи с нещо … От възрастна гледна точка, вие постъпвате правилно. Но от гледна точка на детето – вие сте го излъгали. Нелогично, разбира се, но детето си има собствена логика.

Как да изберете училище?

Обикновено родителите старателно избират училище за детето си, обръщайки внимание на качеството на академичната подготовка. Не отричайки ползата на новите методи и интензивното развитие, все пак е добре да се изясни и друго: добри ли са възпитателите, в кой клас попада вашия ученик, внимателно ли се отнасят с всяко дете, има ли в класа лоши деца? И въобще – децата с удоволствие ли чакат да дойде понеделник, за да се съберат отново. Честна дума, има и такива класове!

И малките деца, и първокласниците се оценяват един друг, опирайки се на мнението на възрастните хора. В училище главния авторитет за малкия ученик става неговата първа учителка, вече не сте вие. И нейното мнение, децата считат за най-авторитетно. Така че, както тя се отнася към някой ученик, така и всички от класа ще започнат да се отнасят към него. Ако учителката те уважава, ще те уважава и целия клас. И мнението на детето за самото себе си, зависи изцяло от това каква ще бъде първата му учителка.

В какъвто и клас да попадне детето ви, вие сте длъжни преди всичко да го подкрепяте. Всички деца са настроени да станат отличници. Това е похвално, но не всички успяват. Ако вие също ориентирате детето си да постига успехи - това е правилно, но допускате голяма грешка, ако пропуснете да го подготвите за разочарования, които неизменно ще срещне в училищния живот. Обезателно ще има такива моменти, когато то ще се почувства несправедливо обидено, безпомощно и т.н. Научете детето си да се справя с всичко това, отначало – с ваша помощ, а после – самостоятелно.

Откъс от книгата "Престанете да възпитавате децата, помогнете им да растат"