9 съвета как да го научим да се справя с разочарованието

Научете детето да се справя с разочарованията

Разочарования се случват на всеки – и на големи, и на малки. Но ние, възрастните знаем че те са неизбежна част от живота ни и в повечето случаи ги преодоляваме успешно. Но децата, с техния малък жизнен опит се справят много по-трудно от нас. Детето си мисли че още в този момент срутва всичко, абсолютно всичко и няма да може да го преживее. И го облива коктейл от неприятни чувства: безсилие, отчаяние, безнадеждност. Ако детето дълго не може да се избави от тях, ако често влиза в подобни състояния, ако тези чувства станат за него нормални, това ще повлияе върху характера му.

Защо някои хора, сблъсквали се с трудности, успешно са ги преодоляват, а други – не?

Защо когато се провалят планове или не се оправдават очаквания, някой хора изпадат в отчаяние, влизат в депресия, а други - не? Защо едни умеят да намерят изход от безизходна ситуация, а други – просто се предават? Защо едните са победители, а другите – неудачници? Вероятно залога за многото наши победи или неуспехи се намира в детството, когато са ни учили как да се справяме с разочарованията.

Нормално е 2 годишно дете шумно да протестира, когато мама го дърпа внезапно от пясъчника, а 7 годишно – да изпадне в транс за това, че неговите приятели са тръгнали до планината, без да му се обадят. Ненормално е когато тези емоции прекалено дълго държат малкото дете.

Разочарованието съдържа пълна гама от негативни чувства: безсилие, отчаяние, безнадеждност, объркване. И всичко това буквално "се излива" върху детето, когато разбере че очакванията му не са се сбъднали. Какво да му противопоставите? Надежда. "Да, ти сбърка наистина, тук не се получи добре, но винаги има изход и само от теб зависи как ще продължиш тази работа или тези отношения". Детето трябва да повярва на вашите думи.

Разочарованието може да обезкуражи, но и може да стане положителен стимул за нови решения и действия. Всъщност, какво ще бъде вашето дете, до голяма степан зависи от това, как вие ще реагирате на детските преживявания и как детето ще се научи да се справя само със собствените неприятности.

Разочарованието е толкова по-силно, колкото по-големи са били очакванията. Например, когато раздават оценените контролни работи в клас, "отличниците" страдат най-силно. Те се притесняват – ами ако не успея? И ако действително не успеят, изпадат в отчаяние, по-трудно се мобилизират. Дългото и дълбоко разочарование води до стрес, който от своя страна е много опасен.

Когато детето не е на себе си, помислете коя е истинската причина за това негово състояние. Помислете защо е толкова силно разочаровано. Може би вие самите очаквате от него прекалено много и то се бои да не ви разочарова? Ако изисквате от него само шестици, не се чудете защо изпада в отчаяние за една четворка. Ученето се превръща във вечно напрежение. Това никога няма да се случи, ако изисквате от детето си не да ви носи шестици, а да получава знания, да научава нови неща.

Какво да направите?

Преди всичко, изяснете защо страда детето ви в конкретния случай. Какво притеснение, какъв страх се е вселил в детето ви: страх да не остане само, страх от смъртта, страх от загуба. А ако погледнете малко по-внимателно, ще установите че в основата на всички страхове лежи един голям страх – страха "да не ме обичат" или страха "мен никой не ме обича".

Ако детето ви е сигурно във вашата безусловна любов, то ще успее да се справи с неприятните преживявания и разочарования. Те няма да се свързват с края на света, а с опит, макар и сложен, от който може да се поучи. Разочарованието няма да го отведе в задънена улица, а ще му открие нов път.

Ние, възрастните знаем, че "времето лекува", но детето тепърва предстои да научи. То трябва да разбере че в живота се случват различни неща. Има ситуации, които трябва да се преживеят. Трябва да научим децата си да преживяват разочарованията не като тежък стрес, а като полезен опит.

Не можем да спасим детето си от всички мъчителни преживявания. Но можем да го утешим и да го научим да се справя с тях.

Как да го утешим и научим?

1. недейте да нервничите, не се паникьосвайте, не правете от това проблем, вашето доброжелателно спокойствие ще убеди детето, че "няма нищо страшно", "не всичко е загубено", "има изход";
2. не се възмущавайте, ако не се държи нормално, а плаче, буйства; това поведение не е срещу вас, а за това че детето действително страда;
3. не се присмивайте и не критикувайте, не почвайте веднага да показвате грешките на детето;
4. разпитайте, оставете го да говори;
5. съчувствайте, кажете че го разбирате колко му е трудно; децата, които чувстват подкрепа и съчувствие на родителите си се утешават много по-бързо;
6. изчакайте, докато самото то не се справи с разочарованието, децата не умеят да остават дълго е едно и също емоционално състояние;
7. разсейте го, предложете му замяна – за нещо приятно;
8. търсете и намерете заедно изход от ситуацията;
9. покажете му колко много то означава за вас.

Разбира се, не е задължително да правите всичко това. Но изслушвайте, подкрепяйте, изчакайте докато емоцията намали, покажете перспектива – ето това е най-оптималния алгоритъм, който помага да се справят с разочарованието и големи, и малки.

Освен това, всеки от нас има собствен начин да се справя сам с разочарованията, а децата се учат от нас. Ако вие успявате, не падате духом – това е прекрасно. Вие вече давате на детето си най-хубавия урок – как да се справите, без да се отчайвате, да търсите и намирате изход. Вие имате опит и е много добре че го предавате на детето си.

Откъс от книгата "Престанете да възпитавате децата, помогнете им да растат"