Задълженията на първокласника

"Ще получавам само шестици!"

Повечето първокласници са настроени така, защото ние самите им повтаряме "Учи, за да сполучиш". Което и по-интересно - те си вярват че ще станат отличници. Но след месец два, започват първите разочарования.
А има и домашни задължения, които са за-дъл-жи-тел-ни! От гледна точка на детето – това е пълна несправедливост! Отначало – уроци, а след това – игра, отначало – задължения, после – развлечения. А съвсем доскоро беше обратното! Децата не могат изведнъж и толкова лесно да преструктурират живота си, в който "Ти си длъжен!" да стане преди всичко друго. И от тук започват различни недоразумения.

Ние често бъркаме двете понятия: "може" и "иска"

Всяко нормално дете, тръгвайки на училище, действително иска да се учи добре. Но не може изведнъж да преобърне живота си и да стане съзнателен ученик. Тази трансформация може да стане по два начина:
1. родителите ясно да контролират детето
2. родителите да учат детето да се контролира само

Първият начин е по-лесен и се оказва че е по-ефективен.
"Научи си урока", "Не бързай", "Преброй колко клетки има", "Прочети от тук" – детето старателно изпълнява вашите искания. Че къде да отиде? Но скоро, във втори или трети клас вие забелязвате, че то не може без вас (или не иска, или се страхува). За такива тотално контролирани деца с времето става важен не самия учебен процес, а резултата – оценките, които ще получат.

При втория начин детето има много повече шансове да се научи да получи радост от самото обучение. За да вас предимството е това, че го освобождавате от себе си, от ролята на надзирател, а се превръщате в съучастник и старши помощник. Действително, тук има голям риск детето ви да не стане отличник, защото той не е "вързан към конкретни резултати". Но пък има много повече шансове, детето да остане творческа личност.
Избора е ваш!

Защо децата не изпълняват задълженията си?

Децата с охота се хващат да изпълняват задълженията, поставени от възрастните, но често НЕ ги изпълняват. Защо? Има три причини:
1. Детето не е разбрало точно какво се иска от него
2. Детето е загубило бързо първоначалния интерес
3. Детето е забравило да го изпълни в срок
Всички те са свързани с възрастта на детето и е ненужно да го обвинявате.

Как правилно да обявите задълженията на детето?

1. "Обясних ти задължението, сега го повтори!" Това ще помогне на детето да мобилизира силите си и да се настои за изпълнение. А също ще му помогне да влезе в същността на вашето искане и да изпълни точно това, а не някакво негово тълкувание.
2. Добре е детето подробно да планира действията си. Когато ги планира, то мислено вече ги изпълнява. Така и реалното изпълнение ще стане лесно.
3. Очертайте конкретно – срока на изпълнение, последователността от действия, разпределете работата по дни и т.н. Това ще помогне да се създаде намерение за изпълнение.
4. Организирайте контролни проверки. Определете и кажете на детето как ще проверявате и какво точно ще проверявате.

Ако вашият ученик е прекалено неспокоен и често се разсейва, помогнете му. Словесните забележки никак не са ефективни, децата ги пропускат покрай ушите си. Нормално е в първи и втори клас децата да нямат развито поведение – умение да действат активно, самостоятелно, без да разчитат на някого.
Ето два лесни и ефектни начина да го постигнете:
Да кажем, че детето си учи урока.

Първи начин "Секундомер"

Сядате до детето със секундомер в ръка. А детето учи урока. Когато се разсейва, включвате секундомера. Накрая сумирате всичките разсейвания. Децата много се впечатляват от резултата. Веднага отпада трудния за вас въпрос "Защо толкова дълго трябва да си уча уроците?" Ето – покажете му къде отива времето.
Защо този начин е ефективен: в момента, в който включите секундомера, детето веднага се хваща отново за урока. Отначало може да стоите до него, а после - на страна, но не забравяйте да го наблюдавате!
Ако нямате секундомер, помислете с какво може да го замените.

Втори начин "Пясъчен часовник"

Обяснете задължението на детето, обърнете пясъчния часовник и излезте.
Защо работи добре: защото детето вижда всичко нагледно – как тече времето и това му помага да регулира работния си процес, сам.

Откъс от книгата "Престанете да възпитавате децата, помогнете им да растат"