Разглезено ли е детето ви?

Днес все повече се говори за това, че родителите са длъжни да дадат на децата си колкото може повече топлина и любов, да им позволяват свободно да изразяват своите чувства и мисли, да ги закрилят от разочарования и да им внушават увереност в себе си. И тук идва въпроса: "А как да стане това, без да разглезя детето?" Защото предоставяйки му всичко, има голяма вероятност да го разглезите.

Освен това, много родители се безпокоят че децата им растат прекалено властни и искащи. Самите те в детството си не са били толкова развити, не са имали всичко, с което разполагат днешните деца. Несъмнено, днес ние действително отделяме повече внимание на децата си, отколкото преди. Но нека отбележим, че ако детето напомня често за своето присъствие, не означава че е глезено.

Преди всичко, нека уточним какво точно означава "разглезено дете". Разглезеното дете е несдържано, хленчещо и непрекъснато искащо – нужни са му вашето внимание или играчки. Освен това, неговата благодарност е кратковременна и то изхожда от принципа, че вие сте длъжни да му угодите. По-дълбок анализ на неговото поведение показва че такова дете се отличава от другите с плашещо отсъствие на независимост.

Разглезеното дете изцяло разчита на родителите си. То не е способно да се примири с отказ за каквото и да е. То плаче така жално или бурно, като че ли желанията му са "на живот и смърт". Ако деспотичното дете може дълго да изразява своето недоволство, когато му се откаже, но е способно и само да намери удоволствие от нещо друго, то разглезеното дете не притежава подобна гъвкавост и свобода. Освен че е упорито, то не е способно на компромиси, а това е признак на психологическа незрялост.

Можем да помогнем на децата си да не са глезени и да поправим поведението им, ако им помогнем да станат по-самостоятелни. Почти е невъзможно да разглезите детето си още в първата му година, но можете да положите добра основа за бъдещо капризничене. Родителите, които не смъкват очи от детето си по цял ден; постоянно са готови да го развличат с нещо, предлагайки му различни удоволствия - преувеличават нормалните му потребности. До 2-3 години, детето прекрасно разбира, че майка му е готова изцяло да изпълнява капризите му.

Колкото и да се опитваме да се справим с разглезеното си дете, понякога липсата на търпеливост срутва всички наши усилия до тук. Става дума не за възможността да се освободите от детския каприз, заради спокойствие и тишина в къщи, а затова детето да се развива и израства, научавайки се на контрол над себе си. Неговите непредсказуеми желания всъщност мъчат повече него, отколкото вас, затова вие трябва да се научите да отказвате спокойно, лаконично, твърдо, за да избегнете реакции на бурни протести.