Детски капризи

Даже най-послушните и най-спокойните деца понякога капризничат. И го правят без значение на каква възраст са. Няма някакъв конкретен период в развитието на детето, който може да се нарече "времето на капризите".

Каприз – това е проява на гняв, при която детето плаче, вика, тропа с крака, хвърля се на пода, хвърля вещи, рита, хапе, драска, а понякога даже се опитва да си навреди на самото себе си. Подобни сцени преминават с различна интензивност и продължение.

Колкото по-болезнено детето възприема отказа от нещо, толкова по-склонно е да капризничи. Понякога родителите твърдо се противопоставят на капризите на детето си. Но ако детето, с помощта на каприз се сдобие с това, което иска, то все по-често ще започне да прибягва до този способ. С други думи, нашата грешна реакция към капризите е всъщност причината, заради която те се повтарят. Преди да се предприемат каквито и да е мерки е добре да се прецени как капризите пречат на развитието на детето.

Как се лекуват капризите?

1. Когато детето започне да капризничи, опитайте се да го прегърнете или да го уверите в своята любов, като се постараете да го отвлечете от каприза, който го е възбудил. Не го възнаграждавайте за нищо.

2. Ако не успеете с това, оставете детето, без да му обръщате внимание. Нека излее чувствата си, вие не приемайте никакви действия. Неговият гняв е донякъде проба да убеди вас и целия свят колко "жестока" е майка му.

3. Най-ефективният начин за лечение на каприз е този, който "разоръжава" детето, принуждава го да разбере, че вие никога няма да се отнесете сериозно към някакви прищявки. Останете спокойни и равнодушни към неговото поведение. Не се поддавайте на смущение или объркване, което обикновено възниква в родителите. Ако детето започне да капризничи в голям магазин или на друго място с много хора, вземете го на ръце, отведете го някъде, където може да си поплаче или потръшка на воля.

Първите капризи започват от къщи. Това се обяснява с факта, че повечето време детето прекарва у дома, с родителите си. Така че, ако се справите с първите капризи, то лесно ще избегнете конфузни ситуации на обществени места. Много по-лесно е да се овладее първата или десетата прищявка, отколкото стотната или хилядната. Реагирайте правилно от самото начало и ще избегнете бъдещи страдания.

Когато бурята утихне, поговорете ласкаво с детето. Разкажете му, че ви е огорчило. Кажете му че сте уверена, че в бъдеще ще се държи по-добре. Уверете го че го обичате и че сте убедена че няма да се държи повече така. Подобен разговор е необходим, за да не възникне чувство на вина, както често се случва след бурни емоции.

Децата не умеят да управляват възмущението си или чувството на вина. Вместо това да се възмущава и обвинява за всичко, което е сторило, по-добре е да му напомните че достатъчно се е наказало и да му покажете че обичате безрезервно, независимо че понякога поведението му не е похвално.

Ако детето е над 6 години и все още не можете да преодолеете неговите капризи, съветите, дадени по горе си остават, но ще ви е нужно много повече време, за да промените поведението му.

Наблюдавайте и управлявайте всички бурни реакции и емоции да детето си и ще ви е по-лесно да го научите да се изразява по по-приемливи начини.