Сесил Лупан

Сесил Лупан е родена през 1955 г. в Белгия. В Брюксел става актриса и в продължение на 5 г. играе на белгийската сцена, където има голям успех. През 1981 г. се премества в САЩ, където започва да преподава актьорско майсторство. В същото време тя е млада майка и се запознава с методиката на Глен Доман. Прилага методите на Глен Доман върху двете си дъщери, като ги променя, на базата на своя опит. За разлика от Доман, който наблюдава много деца и не може да проникне в душевния им свят, Сесил Лупан наблюдава само своите деца и се опитва да им даде такива знания, каквито и когато те искат. Тя не е правила опити с деца, не е работила в градини или клиники, а просто е възпитавала децата си с любов, като е използвала съществуващи методи и ги адаптирала индивидуално. нейната методика не претендира че решава всички въпроси за възпитанието на детето и не съдържа рецепти за "култивиране на гении".

Сесил Лупан творчески адаптира методите на Доман за своите дъщери. Например многото картончета ("битовете информация") тя показва на децата си не изолирано или несвързано, а по групи знания, с логически връзки помежду им. Тя измисля забавни песни, за да е интересно и лесно да се запомни информацията. Оставя картончетата на децата да ги разгледат самостоятелно и ако имат въпроси – обяснява, разказва подходящи за случая смешни истории, пее песнички. В резултат на което метода на Глен Доман, в адаптация на Сесил Лупан става не толкова трудоемък и е повече ориентиран към интересите на конкретното дете.

Освен това отделя голямо внимание за обучение по плуване; съставя цели програми за обучение по история, география, история на художественото изкуство, музика и др. области. Нейния опит е обобщен в книгата й "Повярвай на детето си"

Преди всичко - индивидуалност

Според Сесил Лупан детето не се нуждае от ежедневна задължителна програма, защото ще загуби желание да учи. Базовият период от време при нея е седмица. Прави се седмично разписание. В програмата се залагат определени знания, към който не е задължително родителя да се придържа абсолютно на всяка цена. И ако нещо от програмата не е изпълнено, то винаги може да се заложи за следващата седмица. Не е нужно да се търси ефективност на всяка цена. Не е нужно да се използва всеки миг, за да се провеждат занятия с "максимална полза". Ако родителя постоянно мисли с какво развиващо обучение да занимава детето си, то това може да се отрази зле на съвместните им отношенията. Ако детето е загубило интерес към конкретни знания е най-добре да се прекратят уроците за няколко седмици или даже месеци. Сесил Лупан не дава конкретни препоръки, кога, как и какво да се учи детето. Тя дава само съвети и оставя инициативата в ръцете на родителя.

Да не забравяме за душата

Впрягайки усилията за ускорено развитие на интелекта на детето, възрастните забравят че то има не само мозък, но и сърце и душа, а от толкова много упражнения – не остава време за тях. Сесил Лупан съветва да подкрепяме желанието на децата си към творчеството и да не ги спираме да задават въпроси. Колкото и да сме заети, да намерим време и търпеливо да им отговорим. Детето не бива да има усещане че ни е "писнало" да отговаряме на неговите въпроси. Освен това да го оставяме самостоятелно да се занимава с нещата, които го интересуват. Прекалената опека ще задуши творчеството, а натрапчивата родителска помощ ще наруши границите на личното пространство.

Сесил Лупан съветва да учим детето си да уважава мнението на другите, да се отнасяме с разбиране и търпение към възгледите им, макар и да не ги споделяме. Затова внимавайте какво говорите пред децата си, не допускайте да обсъждате друг човек.

Открито изразявайте чувствата към детето си, прегръщайте го, целувайте го.
Децата, които знаят че са обичани, се развиват по-бързо, стремят се да научат повече.