Дали детето действително иска точно това, за което ви моли?

Децата, които казват "Купи ми!", не винаги имат желание да придобият конкретна вещ. Причините детето да иска нещо са различни. Понякога се случва така че даже и да му купите исканата вещ, може и да не удовлетворите желанието му. То може да продължи да иска нещо друго или небрежно да се отнася с новата придобивка или даже да твърди че не я иска. И за да не се случват подобни ситуации е добре да се намери подход към желанието на детето, за да се установи дали наистина то иска тази вещ.

Всяко дете е важно да чувства себе си "добро". Това чувство с годините се превръща във вътрешна представа за себе си, в самооценка. Разбира се, малкото дете е трудно да се оцени само. От самото си раждане, до училището, детето се опитва да разбере какъв човек е, внимателно се вглежда в лицата на най-важните до него възрастни и се вслушва в думите им.

Ето как детето разбира че е добро:

- майка му го гледа смело, открито и с удоволствие;
- родителите изслушват въпросите му и се опитват веднага да му отговорят;
- родителите понякога му купуват приятни неща, простo така, без специален повод;
- родителите му пожелават "Лека нощ!" и му казват "Добро утро!"
- цялото семейство, заедно с всички деца ходят на гости, на кино, на ресторант и канят гости у дома;
- родителите намират възможност и малко време, но всеки ден, за да бъдат с детето.

Ето как детето се съмнява че може би не е добро:

- майка му често го гледа укорително, оценяващо или сърдито или въобще не обича да го гледа;
- това, което говори - родителите или не го чуват, или са прекалено заети с техните си разговори, за да му отговарят;
- когато родителите отиват на гости - го оставят на детегледачка, роднина или само в къщи;
- родителите го обичат, когато то навреме, бързо и само си ляга да спи;
- получава подаръци само на празници или "ако ги заслужи"
- родителите нямат време за него, нито пък да направят нещо (да си играят) заедно;
- за наказание - родителите не му говорят или го оставят само в стаята или му казват "Махни се от очите ми!"

Когато родител откаже да купи на дете с достатъчно добра самооценка и достатъчно коректни и близки отношения помежду им, то детето ще си помисли "Днес ми отказаха, но утре може и да му купят. Вероятно наистина нямат пари в момента."
Когато родител откаже да купи на дете, което не е уверено че родителите му ще са доволни, което си мисли че невинаги е добро дете, то ще си помисли "Те не ми купиха, защото са ми сърдити, вероятно съм направил нещо лошо"

"Купи ми нещичко!"

Родителите са в недоумение след думите "Купи ми нещичко!" Те се опитват да си изяснят какво точно иска детето. И ако то не може да формулира точното си желание, просто отказват покупката, с мотива "Ти така или иначе не знаеш какво искаш, значи нищо не ти трябва".

Няма да е преувеличено да се каже, че те хем са прави и хем не са. От една страна – на детето наистина не му трябва нищо в този момент, нищо, което може да се купи с пари в магазин. Но от друга страна – детето точно сега има нужда от нещо, което не може да се опише с думи – малко подкрепа или малко съчувствие или малко внимание или малко поощрение. Това разбира се не означава че детето е захвърлено или нещастно. Просто на всеки човек се случва в живота му да има мигове, в които иска повече душевна топлота. Всеки може да си спомни този очевиден факт – първата грижа и любов към човека идват заедно със съвършено материално нещо – майчиното мляко. Ще мине време и всички чувства детето ще може да изрази с думи, но ще продължава понякога по детски да иска "Купи ми!"

Прекалено честото повторение на фразата "Купи ми нещичко!" може да означава:
1. че детето не умее да взема самостоятелно решения

То е привикнало към това, че "мама знае по-добре" и "възрастните винаги са прави" и даже при избор от удоволствия то е готово да избере това, което му предложат;

2. че се чувства единак

Вероятно родителите му са наистина много заети, за да му обръщат внимание. Почти са безразлични собствените му интереси. То иска да накара родителите си да мислят и решат вместо него.

За детето е проблем да говори за чувствата и преживяванията си с думи. То не е свикнало да разказва, да споделя впечатления и емоции. В радостни или тъжни моменти, вместо да ги разкаже на мама – какво го вълнува, то просто се стреми да привлече нейното внимание, за да бъде тя емоционално до него, за да я задържи около себе си с такъв детски способ.

"Купи ми!" като признак на надежда за добри отношения

Дете, което по една или друга причина не намира общ език с родителите си, често не може да им разкаже за преживяванията си. Не може да им каже защо е обидено, когато го "забравят". Не всяко дете може откровено да сподели и впечатленията си от училище, а да не говорим за детската градина. Детето се страхува, че неговите преживявания могат да излязат в очите на родителите глупави или недостойни за обсъждане, да му се присмеят или даже скарат.

За малкото дете е много важно да получи одобрение и подкрепа в радост и огорчение. Ако то не получи утеха и одобрение от възрастните, с помощта на разговор, обсъждане, спор, то се връща към детския способ на вещественото подкрепяне на родителската любов.

Постоянно повтарящото "Купи ми!" е един вид SOS, който детето изпраща на родителите си, с надежда да го разберат и помогнат да промени ситуацията. Този сигнал означава че детето трудно общува с родителите си, не стига време или се страхува от критика. А това означава че най-хубавото време при общуването им е било при непосредствената грижа за неговото хранене, дрехи и сън. И сега, когато вече е голямо и всичко се крепи на дружбата, сътрудничеството и уважението, то не може да разбере, как да "построи" отношенията си със заети родители. Затова се опитва да "спре времето" и да се държи като малко дете, за което се грижат родителите.