„Купи ми!” – работещи и неработещи фрази

Нека си представим че детето има търпение за X неприятни обстоятелства. В трудна ситуация, то може доста да се постарае и да потърпи още Y обстоятелства. Но ако възрастните са прекалено взискателни и очакват прекалено много от него, то те могат да му предложат да потърпи не X+Y, а още повече – Z! И тези X+Y+Z детето вече не може да изтърпи. То става "капризно".

Фрази, които НЕ работят в полза на детето:

"Всеки път, когато тръгвам за магазина, от рано се договарям с дъщеря си, че ще я взема, ако отидем само до нужните щандове и ако тя не ме пита за нищо (не иска нищо). А когато по-късно й напомня нашия разговор, тя ми казва "Ами аз не знаех че тук има такива неща! Моля те, купи ми това! Повече нищо няма да искам!" И все едно – нищо не сме говорили …"

За да избегнат детските молби и преживеят по-лесно периода на детското "Купи ми!", възрастните често апелират към съвест, разум и отговорност. Мама и татко говорят заучени фрази, които много разстройват детето, напомняйки му колко е слабо и малодушно. А то действително не може да разбере защо изпитва детска слабост към изобилието от красиви и вкусни нови неща. Получава се така, че стараейки се да възпитават качеството на възрастните за съвест, родителите неволно го карат да се чувства безсъвестно и безволево.

Ето и коварните фрази:

- "Нали ми обеща, че няма да искаш нищо, сега как да ти вярвам от тук нататък?"
- "Не се дръж като момиченце, я се виж какво голямо момче си! Не можеш ли да потърпиш малко?"
- "Как не те е срам, нали дойдохме за подарък на твоя приятел, толкова ли нямаш търпение да го изберем, без да искаш нещо за себе си?"
- "Хайде пак "Купи ми!" Да не си само ти в цялото семейство? Може и брат ти също да иска, но виж как мълчи!"
- "Възпитаните деца не тормозят родителите си в магазина!"
- "Като почнеш да работиш, ще си купиш всичко, което искаш!"

Тези фрази могат да оставят следа в душата на детето. Те много впечатляват и обиждат. И помагат на родителите – засраменото дете иска по-малко. Не помагат само на детето – срама не успокоява желанието, а само го скрива.

Подхода, който е добре да се избягва

Вероятно ви се е случвало да попаднете в подобна ситуация: преживявайки поредния скандал с детето си казвате "Край, това е последния път, когато ще му угодя, от тук нататък, ще бъда твърда и никакви безсмислени покупки!" И действително при следващото "Купи ми!", казвате строго "Не!" и държите на своето решение … 5 минути. Хайде, нека да са 10. В зависимост от силата на емоциите. Когато детето ви устройва истерични сцени, нервите ви не издържат и казвате "Добре, но за последен път!" и отново купувате поредната глупава вещ. Децата усещат нерешителността на родителите си и срамежливостта им от околните. Те експериментират по свой начин способностите си да влияят върху хората и да се добират до своето. Това е важно за бъдещия им живот. Но е важно да се научат да добиват целите си не с манипулации, а с преговори и убеждения. Също толкова важно е да се научат да приемат възражения и откази. Колебанието на родителите под въздействието на детско манипулативно поведение са вредни за самото дете. То укрепва навиците си за манипулиране, а не развива по-зрели начини за достигане до целта. Най-лесно се манипулира на обществени места, където "Какво ще си кажат другите?" от значение за изпадналия в тази ситуация родител.

Как да намерим "работещи" фрази и действия?

Родителите се опитват да се справят по различни начини с подобни ситуации – или стават прекалено строги и никога не се поддават на капризи, или са готови по-късно да се извинят на детето, като му обещаят следващия път покупка, разчитайки на благоразумието на детето. Добре е след като чуете заветната дума "купи" да вземете за себе си решение – ще го купя ли сега или не. Ако решите да го купите – купете го веднага, без излишни думи и условия, ако решите да не го купувате – честно и твърдо го кажете на детето и се подгответе за поредните истерични номера. Между другото, доказано е че децата, които получават обмислено и твърдо "Не", правят фасони само първите няколко пъти, докато се уверят че родителя няма да си смени решението. После бързо привикват към еднозначното родителско поведение. Това че родителя купува решително понякога, без излишни уговорки, но и също толкова решително отказва в други случаи, помага на детето да преживее тази "несправедливост".

Понякога децата толкова емоционално и настойчиво заявяват своите интереси, че не оставят време на родителя да помисли и вземе решение.

5 фрази, които ще помогнат на възрастния да получи своята минутка за размисъл:

- И на мен ми харесва тази кукла (кола и т.н.) Дай да напазарим в магазина и да помисля дали ще може днес да я купим;
- Хм, много интересно, но не мисля че ще останат парички за това. Изчакай да пресметна и да видя дали ще останат пари;
- Много е хубаво, в магазина има и други, не знам дали това или нещо още по-хубаво може да се намери;
- Хм, нещо не ми се иска да го купувам, теб какво толкова ти харесва, кажи ми, за да помисля и аз;
- Не знам дали да ти го взема или не, дай ми 5 минутки да помисля.

Децата, подобно на възрастните хора харесват, когато към тях се отнасяме с уважение. Сериозните, без насмешки и упреци разгледани молби, могат да се окажат по-важни за детето, отколкото придобиването на самата вещ.