Добре ли е да се награждава детето за добро поведение или успех?

Много приятни и полезни покупки правят хората по празниците. Подаръците добавят голяма радост и правят деня незабравим. Родителите се стараят да не само да подарят подаръка, но и да направят такова впечатление, че да се запомни.

Детето, което си е дало заявка за някакъв подарък, чака търпеливо и с удоволствие радостното събитие, в чест на което ще му го купят. То е способно да чака месеци, но най-важното е – да не бъде излъгано. Щом сте обещали, наистина трябва да го купите! Обещаното нещо и изпълнението на обещанието са способни да направят всеки празник още по-ярък.

Понякога родителите обещават да изпълнят желанието, но при определени обстоятелства. Например "Ще ти купим нов GSM, но трябва да завършиш с "Отличен" учебната година", т.е. покупката зависи изцяло от поведението, оценките и успеха на детето. Лошото е че ако не се постигне успех, някой родители задълбават - "Моля ти се, за какъв компютър ми говориш, с тези тройки по география?" Родителите се опитват по този начин да стимулират активността на децата си. Но не винаги тази зависимост на покупките от резултатите на детето изпълнява своята "възпитателна функция" както очакват самите родители.

Всичко зависи от това, колко самостоятелно се чувства детето.
Ако то:

- активно общува с връстници;
- може да измисля различни игри;
- обича да участва в съревнования, конкурси и концерти;
- не се страхува да играе и винаги се цели към победа;
- не се притеснява от контролни работи.
Желаната покупка, като стимул за увеличаване на неговата активност може да даде много добри резултати.

Ако детето:

- не е много уверено в контактите с връстниците си;
- притеснява се пред други хора и не обича съревнованията
- нуждае се от поощрения и подкрепа от родителите;
- много се сърди, когато загуби в някоя игра;
- не обича игрите, в които губи.
Желаната покупка, обявена в качеството на награда за бъдещ успех, ще прозвучи на детето по-скоро като упрек в безпомощност. Детето може да си помисли "Аз никога няма да успея (в тази игра), значи че никога няма да получа наградата. Значи съм пълен неудачник и нещастник." В този случай за увеличаване на активността на детето, не са полезни условия за материално възнаграждение, а похвала от родителите и за най-малкия успех, например – красиво написана дума, подредено легло, самостоятелно решена задача и т.н.

Именно децата, които не са уверени в себе си, в своите добри качества, силно казват "Купи ми!", защото се нуждаят от материално подкрепление на вярата в това, че те са любимци на родителите си. Именно на тях е много вредно да се отговаря "Ще ти купя, ако …", защото това за тях звучи "Ще те обичам, ако направиш това и това". А това е тъжно – мислите ли че другите хора ви обичат само тогава, когато имате успехи?