Как сме били възпитавани навремето и как възпитаваме сега?

Как сме били възпитавани?

В миналото децата са били възпитавани с помощта на страх и чувство на вина. За да се мотивират към по-добро поведение са им внушавали че могат да заслужат добро отношение само с послушание. Най-силният фактор за детето е бил страха да загубят любовта и благосклонността на родителите си. Ако това се окажело недостатъчно, възрастните прибягвали до още по-тежки наказания, който трябвало да пробудят в детето още повече страх и да сломят волята му. Непослушното дете се е определяло като своеволно. По ирония на съдбата, при позитивното възпитание - за да се развитие у детето увереност, съдействие и отзивчивост, трябва да развивате неговата воля, а не да я огъвате.

Вместо да се развива страх в децата за послушание, позитивното възпитание се стреми да развива тяхната състрадателност, да създаде уверени в себе си лидери, способни да коват живота си самостоятелно, а не просто да следват спирките, които ги чакат през живота им.

Уверените в себе си деца отчетливо знаят кои са те и какво искат. Те много по-малко се поддават на натиск от страна на чужди хора и не изпитват потребност да се бунтуват, за да се утвърдят. Когато израснат, те не се сковават от предразсъдъците в обществото - просто си следват своя вътрешен компас.

Днешните деца не са като нас

Света около нас се е променил, променили са се и децата. Възпитанието, основаващо се на страх, вече не въздейства така, както преди. Старите "плашещи" методи само отслабват родителския контрол. Заплахата от наказание само настройва децата против родителите и ги настройва на протест. Виковете и пошляпванията вече не помагат да се установи контрол над детето, а само убиват желанието му да слуша и да помага. Родителите се стремят към по-пълноценно общуване с децата, за да ги подготвят за напрежението на съвременния живот, но за съжаление и до сега използват стари методи за възпитание.

Днешните деца са много повече изкушени и по-разумни от преди. Те разбират когато родителите им се отнасят с тях нечестно и оскърбително и не са склонни да го търпят. Те се възмущават и бунтуват. А ако бъдат наказани, буквално се спират всички канали за общуване между тях и родителите им.

Ако викате на детето си, вие само притъпявате способността му да слуша. Научете се да общувате. Изслушвайте децата, за да ви слушат и те.

Откъс от книгата "Деца - от небето"