Всичко за бабата

Напоследък сме срещали сме доста често курсове за бременни, курсове за млади родители, но курсове за баби и дядовци - все още няма. Да станеш баба или дядо е нов и отговорен етап в живота на човека. И при всеки протича по различен начин. Нужни ли са бабата и дядото?

Жената се превръща в баба, независимо от нейното желание. Майчинството може да се планира донякъде, младата жена може да има дете, когато психологически е готова за това. Но бабата не може да планира нищо. Понякога тя има съвсем други планове, а в други случаи – ситуацията е обратна: готова е да стане баба, но младите имат други приоритети. И започва тежко да го преживява: "Хайде, искам внуче, докато още мога и имам сили да помагам." Но за съжаление, колкото и да говори, от нея не зависи появата на внуци, а също и каква роля във възпитанието младите ще й поверят. В живота се получават страхотни разминавания: бабата може и иска да се грижи за внука си, но по някаква причина - не й се доверяват или обратното – бабата има съвсем други цели в живота си, а е принудена да се грижи за внучето си. Личното отношение на жената към ролята на баба също може да е в двете крайности – от досада и неприятност до пълно посвещаване към внучето: готова е да даде живота си за него.

Всъщност за ролята на майка момичето се учи от собствената си майка – нейния образ, стил и поведение се запечатват в детския мозък и в бъдеще тя подсъзнателно копира нейното поведение. Същото важи и за ролята на баба. Жените, които в детството си не са общували с баби, трудно се виждат в тази роля. А момичета, които са запазили хубави спомени със своите баби, след време с удоволствие се грижат за внуците си.

Както се казва – от съдбата си няма как да избягаш. Рано или късно най-вероятно ще станеш баба. Затова се постарай да получиш максимално удоволствие от общуването и игрите с детето. Несъмнено, положителните емоции влияят благоприятно на външността и настроението. Жените, които скриват от всички новият си статут, карат внуците си да ги наричат по име и са забранили за употреба думата "баба", изглеждат смешни. По този начин те не скриват истинската си възраст, а демонстрират комплекси.

Бабите имат различно поведение. Някои са готови да "задушат" с любовта си внучето. Те му "знаят и кътните зъби". Те живеят неговия живот и не могат да си представят да не знаят нещо от живота на детето. Другата крайност са баби, които се появяват много рядко. На всяко идване, те носят подаръци. На всички разказват как скучаят без внуците си. Тези баби не разбират че за детето по-важно е вниманието и срещата с бабата, отколкото подаръка. Много трудно е да се обясни на детето защо баба му идва рядко, а казва че го обича. С времето, детето започва да се радва не на баба си, а на подаръците, които тя носи. Ако бабата не се интересува от живота на внука си, то и когато порасне – внука едва ли ще посещава често старата си баба. А човек колкото повече остарява, толкова по-малко радостни събития се случват в живота му. Емоционалната близост и топлина в отношенията се оформя от най-ранно детство. Внуците, които получават топлина и доброта, едва ли някога ще дадат баба си в старчески дом, ще бъдат с нея и в радост и в тъга.

Психолозите казват че децата имат нужда от своите баби. Те са част от детството им. А вече самите родители могат да преценят, дали най-старите и най-младите членове на семейството могат да общуват и да са си полезни един на друг. От самото раждане на детето, трябва да стане ясно каква роля в живота му ще имат майката, таткото, бабите, дядовците. Делово активна баба със собствен живот, появяваща се в дома ви само по празниците едва ли ще се съгласи на длъжността безплатна детегледачка на собствения си внук.

Обикновено бабите са "меки" с внуците си. Много рядко ги наказват. Глезят ги, застъпват се за тях пред родителите им, пазят в тайна детските бели или лоши постъпки. Това би било правилно, стига да не се нарушава режима, доброто поведение на детето и да не поставя под съмнение родителския авторитет. За да се избегнат подобни проблеми, трябва да се въведе едно просто правило – детето трябва да се държи така, както се държи и с родителите си.

Внуците са последната любов, шанс да се въплъти невъплътената по-рано мъдрост и разбиране на живота, който е към края си. Бабите са безкраен благотворителен фонд, който дава кредити, без да иска никакви гаранции, а само малко любов насреща. Те вече няма какво да губят и затова е по-лесно да са честни. Те доброжелателно и с любов говорят за всичко – и за добро и за лошо. Затова по-малко се интересуват от успеха на детето, отколкото от неговото щастие, за разлика от родителите. Действително, лично тяхната старост едва ли ще се промени от това, колко ще заработва внука им. За разлика от родителите, това те няма да го видят и затова могат да си позволят този разкош – да разрешат детето да си живее собствен живот, а не да се съобразяват с болните амбиции на родителите му.