Как се поражда детската завист

Детската завист е сериозен злободневен проблем. Обществото в което живеем е доста разслоено и ако детето ви, което вижда в своите съученици първокласници скъпи телефони, компютри, плеъри се прибира в къщи и заявява че иска и то. Как да постъпите в такива ситуации?

Често родителя казва: "Нямам пари за толкова скъпо нещо". Лошото е че в тази ситуация при детето може да се получи невротично напрежение. Такова дете остро започва да усеща какво се случва около него. И неволно започва да идеализира семействата на тези съученици, които имат всичко, като си мисли че те не изпитват лишения, че нямат никакви проблеми, най-вече защото при тях никога не се е случвало да става дума че нямат пари. Децата са доста по-податливи от нас. Те се вълнуват повече от илюзорното щастие на чуждо семейство.

За съжаление, завистта в децата се възпитава от техните родители, при това съвсем небрежно. Даже и "най-правилното" и добро възпитание не е застраховано от подобен сюрприз.

Вероятно ви се е случвало да видите на детската площадка, как млада майка мъмри собственото си дете за това че се опитва да вземе от ръцете на друго дете чужда играчка. И едва ли се сеща че може да предложи замяна – някоя тяхна играчка, срещу чуждата. Или просто да предложи алтернативна играчка. Ако майката не положи допълнителни усилия в този случай, семената на завистта ще попаднат на много благоприятна почва.
Детето се движи към определена цел. Така то опознава света, формира собствената си личност. Ако не постигне целта си и родителите не му помогнат за това, като му предложат алтернатива или друго занимание, то ще зацикли в своя провал, ще откаже да се движи нататък, докато не получи това, което иска.

Родителски грешки:

1. Много е лошо когато родителите започнат да "изнудват" детето за негова мечта: "Добре, ще ти го купя, но трябва да направиш това и това". И ако то не се справи и остане без желаната играчка, от неприятния си опит малкия човек може да заключи: "Значи не съм достатъчно добър". И от тук нататък може да промени поведението си с мотивите: "Хвърлих големи усилия предния път и нищо не стана, защо да се мъча пак? Няма смисъл."

2. Много е лошо когато родителите започнат да сравняват детето си с връстниците му: "Ето виж Силвия колко е добра, а ти …" Именно фрази от този тип карат детето да живее, непрекъснато оглеждайки се в другите. И което е по-лошо – те убеждават детето, че най-близките му – мама и тати го обичат не толкова силно, колкото на него му се иска. Недостатъчното внимание и непрекъснатото критично отношение ще го убеди, че то е по-лошо от другите деца. А това е първата стъпка към деформация на личността.
Не е нужно да сравнявате недостатъците на детето си с достойнствата на неговите връстници: "Мартин носи само шестици по математика в къщи, а виж се ти – само четворки!". За пример може да ни послужат японските традиции във възпитанието. При тях не е прието да се сравнява детето с някого, а само със себе си. Обикновено се сравняват миналите неуспехи на детето със сегашните успехи, но никога не и обратното.

Завистливият човек няма правилна самооценка – тя е или завишена или занижена. И това възниква още в детството, а причината за това е недостатъчното внимание от страна на родителите. Дете, което е обкръжено от родителски грижи, обикновено без проблем "превключва на друга вълна", не задълбава върху собствена завист.