Защо е нужен таткото?

Появата на детето в семейството е сериозна стъпка и изпитание на младите родители. Първо – променя се структурата на семейството, т.е. нужна е адаптация, всеки да поеме нова роля и да отговоря за нея. За майката тази роля е ясна, голяма част от нейните действия са по инстинкт, други пък са в следствие на опита, който има от собствената си майка. Още по време на бременността жената чувства детето в себе си, установява контакт с него. След като се роди, макар и физически да е отделено от майка си, бебето продължава да е напълно зависимо от нея.

А какво става с третата страна – бащата?
Бащата е изключен от тези процеси. Той не изпитва усещанията, които при жената започват от самото зачатие до раждането. Единственото, което вижда е растящия корем на съпругата си. Той все още няма връзка с детето си, т.е. не може да възприеме толкова рано ролята си на баща. След раждането на бебето даже може да се почувства излишен, връзката между майка и дете е толкова силна, че той не може да почувства своето място при тях. Изведнъж съпругата му има съвсем нови приоритети – нейната любов, внимание, грижа, време, която е дарявала на съпруга си, вече е съсредоточена върху съвсем друг човек. Благодарение на това, социалния живот на майката се стеснява, намаляват контактите й с външния свят. Ролята на бащата е да осигури връзката на майката с външния свят, да охранява и защитава своето семейство.

Всяка жена след раждане става уязвима. Тя променя характера, навиците, интересите си още по време на бременността. Това се случва не само благодарение на хормоналните изменения, но и от стремежа за психологическа адаптация към новото положение.

Често жена, която е свикнала с лидерска позиция и която не иска да признае че се нуждае от мъж ма този етап се опитва да премине периода на зависимост. Тя не ползва никакъв отпуск, работи до последно, поддържа широки социални контакти. В резултат опита й да бъде добра майка се сгромолясва, лишава бебето си от елементарна физическа и емоционална връзка, което безусловно слага отпечатък върху неговия характер. Деца, лишени от емоционалната връзка с майка си на този най-ранен етап от своето развитие боледуват по-често, изпитват депресии, имат агресивно поведение, а когато те самите станат родители – изпитват трудност в отношението си със собственото дете.

В този смисъл, ролята на таткото е своеобразен гарант, че семейната структура ще продължи своето социално развитие. Ако си представим че семейството е кораб, който плува по дадено направление, то бащата има не само капитански функции, но и тези на лоцман, на диспечер, който продължава да държи правилния курс, избягвайки бурите. И ако майката е съсредоточена върху чувствата и нуждите на бебето и нейната задача е да се научи да ги разбира, т.е. като радар да ги улавя и преработва, то бащата е трябва да реагира адекватно на външната среда и да смекчи влиянието й върху семейството.

И накрая, най-важната задача на таткото е да даде възможност на детето в нужния момент то да се отдели от майка си. Развивайки се самостоятелно, то ще преодолее майчината зависимост. Бащата разкрива социалния свят на детето си, обяснява му нормите и нуждите в живота, моралните забрани и санкциите, в случай на нарушение.

Колкото детето става по-независимо от майка си, толкова по-голяма нужда има от баща си.

Майката заема само позиция на наблюдател, съхранявайки статута си на "утешителка" в случаи на неуспех.

С течение на времето, в зависимост от развитието си, детето се нуждае както от майка, така и от баща. От раждането си до 2 години то е силно зависимо от майка си, от 2 до 5 години то започва да преодолява тази зависимост и до голяма степен започва да се нуждае от баща си. Част от времето си то предпочита да прекарва с него. В тази възраст детето усвоява взаимоотношенията между мъж и жена, възприема поведението, което демонстрират родителите му един към друг. Когато тези отношения са благополучни и наситени с любов, взаимно уважение и грижи, детето ги усвоява като модел за поведение, а по късно това става образец на собственото му поведение. В семейства, в които майката има женско поведение, а бащата – мъжко, детето има много голям шанс да не се разочарова от половата си принадлежност.