Геймърско пристрастяване

За влиянието на компютрите върху децата се говори много и като цяло – лошо. Някои специалисти твърдят, че компютърните игри подпомагат проявата на агресия, вкарват детето в нереален и измислен свят, забравяйки за реалността, намаляват общителността на детето. На фона на такъв негативизъм, никой не разглежда положителното влияние на компютърните игри върху детето. Игрите на практика изискват бързо вземане на решение, съответно развиват това качество у детето. Развиват също и координация, логическо мислене, умение да планира действията си.

Но как да разпознаете зависимостта на детето?

Компютърните игри имат още една "екстра", която може да тълкувате като полезна или вредна в зависимост от това как вие възприемате компютъра, а именно – компютърните игри водят до пристрастяване, понякога твърде болезнено при това.

Ако:

- увлечението по компютърни игри, действително пречи на детето ви да учи;
- извън играта - детето не може да си намери място, чуди се с какво да се занимава;
- увлечението му продължава много дълго
... то действително трябва да разберете причините за това. А това, което се е случило всъщност е пристрастяване или компютърна зависимост.
Забележете – налице трябва да са и трите гореизброени признаци, за да се говори за зависимост. При един или два от посочените признака, говорим за нормално увлечение. Ако детето обича компютърните игри, играе, но и едновременно с това се учи добре – това е съвсем естествено. Ако видите че детето ви играе прекалено дълго, но после си намира друго занимание – това не е зависимост.

Причини?

Някои родители си задават въпроси от рода: "Защо детето ми се увлича от компютърни игри, а не от спортни например? Не разбира ли че си губи времето? Защо сяда на компютъра при всяка възможност за да поиграе?"
Основният въпрос всъщност е:
В какво се крие привлекателността на компютърните игри?
Отговорът е много лесен: там има всичко - герои, които имат отношение към реалността (взети са от нея), но не винаги съответстват. Може да пътешестваш на различни места, имаш различни неограничени възможности, можеш да бъдеш какъвто си пожелаеш, да се превръщаш в какъвто си искаш. И ако не ти хареса развоя на събитията, може да почнеш отначало. Така преодоляваш трудности, събираш опит. Това е свят, в който съществува само детето и неговите лични усилия, нищо не зависи от другите хора и то трябва да се справи само.

Има силна връзка между фантазията и компютърната игра. Ако книгите и телевизора са пасивни източници на информация, те не могат да бъдат управлявани, то игрите – могат. А всяко дете се стреми само да управлява живота си. И това управление започва с фантазията. Детето си представя какво би направило ако …, как би управлявало и т.н. Всъщност, ето я и втората причина, поради която децата предпочитат компютърните игри пред реалността - желание да управляват. Детето не е робот, а активна млада личност. То трябва да има своя "територия" , която да управлява, създава, руши, да прави това, което иска и има нужда. Замислете се колко управлява детето в своя живот? Всички сме били малки деца, мечтали сме, измисляли сме варианти за различни ситуации, измисляли сме собствени игри, в които да управляваме сами. Ако се увличате от фантастика или приключения, след гледане на филм или четене на книга не ви ли се е случвало да се замислите какво щяхте да направите, ако сте на мястото на главния герой? Всичко това го има в компютърните игри, при това супер реалистично, даже възрастен човек би се съблазнил да поиграе.

И така, втората причина за увлечението по компютърни игри е отсъствието на възможността да управляваш собствения си живот. В действителност, много родители дават достатъчно голяма свобода за проява на самостоятелност на децата си, а много деца имат не "условна" територия, а собствена стая, в която сами се разпореждат. Но пак продължават да играят на компютърни игри. Сега пък каква е причината? Причината в случая е отсъствие на опит за самостоятелност и управление. Родителите често отказват на детето да свърши нещо само, притеснявайки се за крайния резултат. А детето намира най-лесния път – да получи опит в процеса на игра. Игрите са опростена имитация на реалността. При тях разнообразните фактори и случайности са сведени до минимум, затова е лесно да се учиш от тях. На детето му трябва собствен опит, умения и навици, а не само гола възможност. А играейки на игра, то получава собствена територия, възможност да управлява героите, възможности да прави грешки, да трупа опит и да управлява по-добре.
Третата причина за прекаленото увлечение на децата към компютърните игри е отсъствието на опит за управление на собствения живот.

Какво да правите?

Знайте че ако детето най-често чува "Не трябва!", ако не знае какво значи "заедно", ако няма силни впечатления, ако няма нищо свое, скоро ще влезе в свой измислен свят, а при наличие на компютър – в света на игрите.

Първото и най-важното, което трябва да направите е да дадете на детето възможност да бъде самостоятелно. Децата от 6 до 10 г. имат нужда от тази самостоятелност, а с дете от 2 до 5 г. може взаимно да седнете и да обсъдите в кое отношение или в коя ситуация може да бъде самостоятелно. Спестете си думите: "Прави каквото искаш!". Правилният подход е "Това е твое. Можеш да направиш това, което си планувал с него".

Второ, не по-малко важно е да научите детето да се контролира в поверената му самостоятелност. За това е нужен пример от възрастен човек, т.е. от вас. Когато детето се научи на самостоятелност, вие веднага ще го почувствате.

Третото – опитайте се да обогатите жизнения му опит. Наличието на подбрани книги у дома е само теория. Книгите и телевизора няма как да заменят живото общуване с хората. Затова без значение от възрастта на детето, вие трябва да общувате непрекъснато с него, да правите заедно различни неща, да играете заедно, да го водите на екскурзии, на походи, да пътешествате.

Виждате че методите за борба с компютърната зависимост са много прости и универсални. А съвета на психолога е един: Уважавайте детето!