Цената на любовта

Родителите са от сутрин до вечер на работа, а детето се занимава само. Позната ли ви е тази ситуация? Повечето деца след училище се връщат в празния семеен дом. Някой родители се опитват да компенсират недостатъка от общуването си с детето, като му подаряват играчки или му дават големи суми за джобни пари. Това е най-опасната грешка, която могат да направят.

Да зарадваш детето с играчка, за която отдавна е мечтало е добра идея. Но ако покупката на шоколади и подаръци става още след първото искане или в пък резултат на истерии в магазина. Тази практика прави всеки детски каприз в нещо стандартно. Ще дойде време в което ще е трудно да изненадате или ощастливите детето си. За да успеете да му направите впечатление, ще се наложи да купите нещо много по-голямо и скъпо. Още повече, че растейки тези деца започват да приемат джобни си пари и подаръците като нещо нормално и неоспоримо.

Колко струва вината?
За много родители, парите, които дават на децата си, но не джобните, а другите, олицетворяват изкупуване на вина. Децата го чувстват и отначало страдат, но после стават студени в общуването, отчуждени, а предложената от родителите им система започва да им харесва. Минава време и родителите и децата си сменят местата – възрастните се стремят към общуване, но младите са толкова заети, че нямат време даже и за 2-3 думи. За да не се получава така, внимавайте с детето си днес – давайте му не пари, а време, не подкупвайте детето, опитвайки се да заплатите дефицита си на внимание.
Малкото дете често пренебрегва своите интереси, за да поговори с родителите си. Но те обикновено му предлагат друго решение – да отиде да си играе само, да гледа филмче или нещо друго, но не и съвместна игра. А как бихте се почувствали ако детето, на предложението ви да излезете заедно ви отговори: "Ето ти плюшеното мече, излез с него".
Детето чувства любовта. Подаръците, играчките му дават нови средства за игра, но те са инструмент, а не родителска любов.

Знаци на внимание
За да не почувства детето липса на родителска любов, вие наистина трябва да общувате редовно. Интересувайте се не толкова от оценките, а от душевното състояние на детето, неговите приятели, неговите впечатления от живота като цяло. Не се извинявайте на детето че се връщате по-късно, защото така ще се почувства като сираче. Опитайте се да му обясните доколкото е възможно, защо работите до късно, но избягвайте фразата: "Работя много, за да те осигуря напълно и да нямаш нужда от нищо". Не товарете с вина детето. Разказвайки за работата си, не се оплаквайте от натоварването и умората. Вместо това се опитайте да добиете уважение в лицето на детето си с вашия ум, професионализъм и енергия. Обяснете му какъв е вашия принос, каква е ползата от работата ви, колко е интересна, какво правите за хората и какви успехи сте постигнали. Стоп, до тук! За неуспехите може да премълчите. Ако имате възможност – някой път вземете със себе си детето и му покажете къде прекарвате времето си, когато все ви няма у дома. Така то ще знае, че мама има работа, тя прави хубави и полезни неща, а няма да е само една голяма черна дупка, в която изчезвате всяка сутрин и се появявате едва вечерта.
Обезателно отделяйте време, което да принадлежи само на вас и детето! Така ще се избавите от чувството на вина и гризящата ви съвест.
Обезателно следете за това да се връщате от работа преди детето да си легне да спи. Изкъпете детето и говорете с него. Прочетете му приказка, то дълго е чакало този момент. Отнесете се сериозно към желанието му да бъде с вас, не го отблъсквайте, даже и да се "залепи" за вас, та вие тъкмо пристъпвате на прага на дома. Няма нищо лошо да се преоблечете малко по-късно след работа, когато детето се насити на вашата топлина. А да приготвите вечерята или да поговорите по телефона може да стане по-късно, когато детето ви заспи. Изградете си малки семейни традиции, например – сутрин в почивните дни, заедно с детето да се излежавате до късно в леглото.
Ако сте решили да подарите подарък на детето, помислете какво ще му донесе това. Всеки човек обича подаръците. Подаръкът е ценен, ако е поднесен като символ на безкористна любов и привързаност, а не просто така. Такъв тип подарък не е задължително даже да е материален, а по-скоро обратното – разходка в парка, спускане с шейна, игра със снежни топки.

Не икономисвайте любовта!
Всеки човек иска да се чувства нужен и обичан, в зависимост от своите достойнства, заслуги и възраст. А това могат да дадат най-вече близките. Абстрахирайте се от своите ценности – банкови сметки, наличности, компютри, телевизори и т.н. – това е само обвивка, а не същността на живота. Не разчитайте на друго време, предназначено за близките си. Ако имате семейство и деца, то не бива да имате никакви съмнения – това е най-голямата и непреходна ценност в живота!

За да не е тъжно детето:
Не позволявайте детето да се чувства изоставено:
- обаждайте му се по-често;
- не се притеснявайте да му казвате че скучаете или мислите за него;
- интересувайте се какво прави, какво е обядвало, какъв филм гледа;
- отивайки на работа, рисувайте на детето малки картички или му пишете кратки писъмца;
- оставяйте му малки подаръчета, които да намира случайно