Помощ! Агресори на детската площадка

Не може да не сте ги срещали – идват на детската площадка и разрушават всичко, дърпат играчките на другите деца, блъскат, бутат, хвърлят срещу тях пясък, тъпчат пясъчните кули и форми. Тези деца са истинско бедствие не само за своите родители, но и за всички от площадката. Те са малки агресори – деца с агресивно поведение.

За детската агресия има изписано много. Ясно и пълно определение обаче няма. Ако сумираме мнения от различни автори, може да се каже че агресията е един вид дразнител, често появяващ се на фона на емоции като гняв и ярост. Според някои специалисти, агресията е присъща за всеки човек в една или друга степен. Човек с възрастта се опитва да направлява своята природна агресия в мирно русло. Ако не успее по една или друга причина да се научи да контролира своята агресия, последствията от това могат да бъдат много печални. Затова е много важно да помогнете на малкия човек да се справи със своите агресивни емоции, но не да ги потушавате (това е много вредно, според психолози), а наистина да се справите и да ги регулирате. При някои деца става лесно. Те рядко проявяват агресивно поведение, което е безопасно. Но при други деца агресията може да се сравни с разрушителна стихия. А повода за това може да е даже съвсем нищожен.

Да се опитаме да си обясним нещата. Какво е нужно на детето да бъде щастливо? Преди всичко – любов и внимание от страна на родителите му! Именно недостига на любов е една от причините за детската агресия. Вероятно най-важната причина. Детето трябва да знае че е обичано, но не за някакви заслуги, а защото е вашето дете. Един родител трябва да обича детето си изцяло – с неговите достойнства и недостатъци. Всички сме чували израза: "Ти си лошо дете!". Точно този израз не трябва да използвате никога, а също и заключения от рода: "Уморих се от теб!" или "Направо ми втръсна, до гуша ми дойде!" – нещо, което вероятно ви се е случвало да използвате след напрегнат ден. И ето ви втората причина за детската агресивност – вашето неумение да управлявате собствените си емоции. Какъв е извода тогава? Учете се на контрол върху себе си, както е казал класика. Ако вие сте агресивен тип човек, то най-вероятно детето ви ще усвои тази форма на поведение като нормална и ще я приеме като норма в общуването си с всички, в бъдещото си семейство, в обществото.
Но как да постъпите все пак? Вие сте много уморени и изнервени от претоварения ден. Обяснете на детето това и му кажете че ще си поиграете с него малко по-късно. Обяснете му че сте ядосани за ваши проблеми, а не на него. Помислете за алтернативни начини за ваше успокоение. Например – бой с възглавници, рисуване на гняв и т.н. Те са подходящи и за вашето дете.

Има родители, които си мислят че покупката на играчка е проява на любов. Да, действително е така. Но само към себе си. Общуването с детето изисква много време, а парите се харчат много по-бързо и лесно. И детето иска друго и друго. Как да му откажете?! Мислите ли че и най-скъпата играчка може да замени майчиния глас и усмивка? С купуването на играчки, родителя се опитва да откупи липсата на внимание. Той не може да даде на детето си душевна топлина и си я "купува" с играчка. Какво ще поиска следващия път детето от "любещите го родители"? Самолет? А ако те откажат – настават такива яростни и гневни сцени…
Нека поговорим малко и за отказите. На детето трябва понякога да се отказва. По този начин вие му помагате да се адаптира към външния свят. Ако човек не знае какво е "не" или "не трябва", всеки отказ в живота му ще поражда буря. И това е следващата причина за детска агресия. Презадоволеността винаги ражда агресия! Детето обаче не е виновно за това. То просто е свикнало че неговите желания ще бъдат удовлетворени. Способността да казвате "не" и то да ви разбира, без да прекалявате, без да забранявате всичко, без да пречупвате волята на детето е много важна за поведението му.

Друга причина за детска агресия може да бъде и неврологично заболяване, но това може да се установи единствено с подходящ специалист и психолог.

Но да се върнем на детската площадка. Какво да правим с такова дете агресор, което обижда всички, дърпа играчките от децата и руши? Как да защитите детето си от нападение? Психолозите са на различни мнения. Ето и няколко варианта за родителско поведение:
1. Идете да говорите с родителите на детето. В спокоен и доброжелателен разговор изложете позицията си. Това е прекрасен пример за подражание за детето ви.
2. По възможност, ограничете до минимум контакта с подобно дете. Не се разправяйте с родителите му. Обяснете на вашето дете, че не бива да дружи с всички деца.
3. Участвайте в играта на детската площадка. Въвлечете малкия агресор в съвместна игра. Един вид – вземете ролята на възпитател. Този вариант е най-енергоемък.

Вариантите са твърде схематични. А живота е прекалено сложен и многообразен. Изборът е ваш. Само едно може да се допълни. Не злоупотребявайте с вариант 2, защото детето ви няма да има възможност да се научи само да устоява житейските си интереси. Да се спасяваш с бягство от всички трудности не е положително качество.
И още нещо. Защо много родители мислят че е неуместно да се прави забележка на чуждо дете? Защо не? Може! Само че внимателно. Агресивно дете е ударило вашето? Кажете му че на детската площадка има правило: "Ние никого не бием и нас никой не ни бие". И въобще – да биеш другите е много лошо нещо.

Ако у вас цари спокойна и уютна атмосфера, детето ви не се бои да говори за своите чувства, то едва ли ще стане агресор. Децата всичко копират от възрастните.