Мария Монтесори (1870-1952). Коя е тя?

На 31 август 1870 г. в малкото италианско градче Charvalle в семейството на високопоставен държавен чиновник се ражда дългоочаквана дъщеря. Кръщават я Мария. Майката е от стар италиански род, в който имало доста учени. Тя била образована жена и през целия живот помагала на дъщеря си. Бащата не одобрявал желанието на дъщеря си да се учи. В строгата католическа Италия, през втората половина на 19 век, не било задължително жените да са образовани. Но Мария още в ранно детство проявявала забележителни способности. На 12 г, преодолявайки всички спънки, тя била приета в техническо училище. Особени интереси имала в областта на математиката и естествените науки. Затова, когато дошло време да направи своя професионален избор, Мария решила да стане детски лекар. По това време в Италия медицината била привилегия за мъже, но това й не попречило. Тя се записва в медицинския факултет на Римския Университет и след няколко години получава право да учи не само естествознание, физика и математика, но и медицина. На 26 г. тя става първата жена лекар в Италия.

Като студентка в университета, Мария активно защитава правата на жените, става една от лидерите на движението за равноправие и е издигната за делегат на Международния конгрес на жените в Берлин.

Работейки като помощник лекар в университетската клиника, Мария за първи път се сблъсква с деца с увреждания. Те са били изолирани от света, живеещи като в плен, оставени сами на себе си. Наблюдавайки ги, тя се замисля че на тези деца им е нужна развиваща среда. В последствие това ще стане основна точка в педагогическата й система.

За да вникне в проблема на децата, тя започва да изучава френските психиатри Е.Сеген и Ж.Итар, като превежда книгите им на италиански език, приписвайки ги на ръка. Учениците на Сеген и Итар били умствено изостанали деца. За да работят успешно с тях, те измислили различни упражнения. Но успели само да диагностицират развитието на децата, не и да приспособят метод за дидактическа работа с тях. Мария разбира че проблемите на тези деца са по-скоро педагогически, отколкото медицински и с такива деца трябва да се работи не в болница, с детски градини и училища. А това било в разрез с обществения морал.

Мария дълбоко изучава педагогиката, антропологията и психологията. В Института по експериментална психология в римския университет, тя започва да провежда своите изследвания, като съсредоточава вниманието си върху естествените фактори на обкръжаващата среда на децата и на това как те влияят върху развитието на умствените им способности. По това време тя поставя основата на нейната бъдеща образователна система. В Института се запознава с Джузеппе Монтесано, неин колега, от който по-късно има дете, но без брак. Затова се е страхувала от мнението католическата църква и когато през 1898 г. й се ражда син, тя веднага го оставя с детегледачка в селце, близо до Рим. Синът й Марио расте без майка в работническо семейство, учи в интернат и дълго време нищо не знае за майка си. Отначало са му казвали че е племенник на тази дама (Мария), разбира че тя му е майка много по-късно, но след запознанството си – остават да живеят заедно до края на дните си.

През 1900 г, Лигата на жените открила школа в Рим, която оглавила Мария Монтесори. Тук тя за първи път се опитва да създаде специална развиваща среда за децата с увреждания. Само 3 месеца след откриването й, идват първите добри резултати.

През 1904 г, Мария Монтесори получава катедрата по антропология в университета в Рим и започва да провежда антропологически изследвания. Тя работи с дидактическите материали на Сеген, подобрява ги и ги допълва, опитвайки се да разработи собствен метод на обучение на четене и писане.

На 6 януари 1907 г. в Сан Лоренцо била открита първата школа за здрави деца "Casa dei Bambini", изградена изцяло по методите на Монтесори. В Сан Лоренцо живеели бедни работнически семейства. Те едва ли биха могли да си платят таксата за детска градина. Местен меценат предоставил хубаво помещение, с мебели. Спокойната и дружелюбна атмосфера, спонтанното трудолюбие станали отличителни белези на живота в школата. Успехите в "Casa dei Bambini" се обсъждали в италианската преса. Много млади педагози започвали да се интересуват от метода Монтесори.

През 1908 г. се открива втора школа Монтесори, а година по-късно Мария Монтесори провежда първия си курс за подготовка на Монтесори учители. В него се обучат 100 души. Методът Монтесори започва своето триумфално шествие по целия свят. При Мария идват педагози от различни държави.

Курсът от лекции, които преподава Монтесори е публикуван в отделна книга "Антропологическа педагогика", а през 1910 г. излиза книгата "Метода на Монтесори", която веднага е преведена на 20 езика.

През 1913 г. Монтесори провежда първия международен курс в Рим, на който присъствали не само италиански учители, но и педагози от европейски страни, Австралия, Африка, Индия, Китай, САЩ, Канада. През тази година Монтесори за първи път пристига в Америка и прави бум. Там създава Montessori Educational Association. По същото време в Русия излиза книгата й "Дом на детето. Методът на научната педагогика". Юлия Фаусек открива първата детска градина в Санкт Петербург, вдъхновена от пътуването си в Италия.

Движението Монтесори се разраства и развива в цял свят. През зимата на 1923 г. синът Марио Монтесори пише писмо до италианското правителство, обръщайки му внимание че образователната система на майка му се разпространява по цял свят – школи има даже и в Нова Зеландия, Индия и Китай. В следствие на това писмо, се е състояла среща на Мусолини и Мария Монтесори. Официално се признава новата педагогическа система в Италия и за развитието й се отпускат големи средства. С указ на крал Виктор Емануил се създава Монтесори общество. Говори се че през 1926 г. на шест месечен тренировъчен курс за учители в това общество, Мусолини изважда 10000 лири лични средства, за да присъства и той.

През 1929 г. заедно със сина си Марио, тя организира Международна Монтесори Асоциация (AMI- Association Montessori-International), създава специален колеж и школа с най-добрите инжинери и архитекти в Италия. В речта си, по случай откриването на колежа Мария Монтесори казва че не се интересува от политика, за нея основно е да се създадат условия за свободното развитие и възпитанието на децата.

Все пак политиката се е намесила. Монтесори школите в Испания били забранени по време на въстанията в Барселона, разрушени във фашистка Германия и самата Италия, а в Русия детските градини и школи били закрити в средата на 20-те години, поради политически проблеми. Наричали учителите космополити, поддаващи се на западно влияние.

За да избяга от преследване, Мария Монтесори отначало заминава за Испания, по-късно в Холандия, а през 1936 г. – в Мадрас, Индия, поканена да чете лекции. Забраняват й да напуска Индия преди края на войната, тъй като е италианка, а Италия подкрепя режима на Хитлер по време на Втората световна война. Душевни терзания, тъга и страх за бъдещето обземат Мария. Науката престава да има същото значение за нея, както преди. Тя се отдава на религиозни размишления. Спасява я близостта със сина й, верен неин помощник. За 7 г. емиграция тя успява да обучи няколко хиляди педагози.

В Европа Мария Монтесори се връща на 76 г, веднага след войната. В началото на 50-те години на миналия век тя пише своите трудове, голяма част по които се водят учебни курсове.

През 1950 г. е удостоена със званието професор на Амстердамския Университет. Два пъти е номинирана за Нобелова награда.

През 1951 г. се провежда 9-ия Международен Монтесори конгрес в Лондон. Своя последен урок 81-годишна Мария Монтесори проведе в австрийския град Инсбрук.

Почива на 6 май 1952 г. в холандското градче Нордвик, близо до Амстердам, и е погребана там в малко католически гробище.

През 1952 г. Montessori Educational Association оглавява нейния син – Марио. Той направи много за популяризирането обучението Монтесори. След неговата смърт (февруари 1982 г.) президент на асоциацията стана внучката на Мария Монтесори.

Още по темата

Статия в Уикипедия