Монтесори педагогика

Историята на педагогиката е съхранила стотици имена, но на пръстите на едната ръка се броят реалните школи, които са оцелели след смъртта на автора си. Сред тях е системата на Мария Монтесори. Тя не само научно потвърждава своите възгледи, но ги превъплъщава в педагогическа практика.

Системата Монтесори е разработвана дълго във времето. Мария Монтесори се съветва с основателя на генетичната психология Жан Пиаже (Jean Piaget), пише си с дъщерята на Зигмунд Фройд – Анна, за да уточни закономерностите на детското развитие. Но преди всичко тя си остава лекар, който изхожда от физиологията на детето. Дори в понятието за свобода, тя включва биологическото значение, което разбира като независимост, т.е. възрастните да помагат на децата си да бъдат самостоятелни.

Детето идва на този свят в един чужд и неприспособен живот за него. То няма координация на движенията си, не знае какво да прави с обкръжаващите го предмети. То е зависимо от великаните, които се наричат възрастни. Мария Монтесори предлага още в ранна възраст, на 2,5–3 годишни деца да се даде възможност да правят нещата сами, а възрастните само да ги насочват и да им помагат. Разбира се трябва да се създаде нужната обстановка и ред за развитието на детето.

Погледнато от страни всичките Монтесори предмети - купички, гъби, четки, кубчета, мъниста, картончета, кутийки водят до чувство на безсилие сред хаоса. Монтесори предлага те да се подредят по строго определена логика и децата още от първия учебен ден да се учат да поддържат установения ред. Работната среда да е проста и естествена. Учителя въвежда едно ясно правило: "Взел си, работил си, върни го на мястото". Без излишни обяснения, кратко и ясно (2-3 минути), учителя показва как се работи с предмета, за да се постигне нужния резултат, така че детето да не губи интерес.


Интересът – това е първото, което Монтесори извежда в своите методи. Второто е индивидуалния подход. Това разбира се не означава че всяко дете трябва да си има личен учител. Всяко дете по време на свободната работа си избира с какво иска да се занимава, а учителя му показва как да се справи само. Дава се свобода на избора, защото само детето знае с какво точно му се занимава в този момент. Но все пак има няколко ориентира. Монтесори (както и съвременната психология) е обърнала внимание че най-лесно се запомня и се учи в периода между 0 и 6 г. (виж Глен Доман - Как да направите детето си гений? и Метода за ранното развитие на Глен Доман)

Между 2,5 и 6 г. в детето възникват и се укрепват социалните умения и навици. По това време децата най-лесно възприемат формите на учтиво или грубо поведение, което ще се превърне в стандарт на живота им. Мария Монтесори съветва да не се ускорява развитието на детето, но и да не се изтърва момента да му разкрием модела на нашия свят.

Предметите, които се използват при нейните занимания са избирани в следствие на дълги наблюдения и помагат за развитието на детето. Повечето от тях са събрани в серии. Детето само си ги взема, почувства с ръка, вижда разликите. Така, до определена от него граница, може самостоятелно да развива сетива си. По този начин може да усвои букви, направени от хартия. Опипвайки ги с ръце, детето ще запомни не само буквата, но и как тя се пише. Ако учителя работи правилно и родителите не се месят, в детето възниква вътрешна потребност да опознава света около себе си. За да се учи детето, не е необходимо да се наказва или поощрява, трябва само да се "подклади огънчето" на неговия ум.

Основната задача на възрастните е да помогнат на децата да се научат да се съсредоточават върху интересна за тях дейност. Това става на 3 етапа:
1. Подготовка на привлекателна и удобна за детето среда;
2. Спирането на всякакви дейности от деца, които пречат на съвместното развитие на останалите. В този деликатен случай учителя се интересува с какво може да помогне на детето, за да си реши то текущия проблем и да се концентрира в работата;
3. Учителят не се меси в работата на децата.

Мария Монтесори установила че дете се учи от друго дете много по-добре, отколкото от възрастен. Затова Монтесори класовете са пълни с деца от различни възрасти, оформени в 2 групи: първата група деца са на възраст от 3 до 6 г, а втората – от 6 до 12 г. Всяка група има различни задачи. До 6 г. детето изгражда своя разум, а след 6 – активно усвоява културата. И ако децата "поумяват" в различно темпо, то културата може да се усвоява под различни форми и начини. Но да се организира помощ във втората група е сравнително трудно и затова групите от 6 до 12 г. са много по-малко, отколкото от 3 до 6 г.

В края на 30-те години на миналия век, образователната система на Монтесори се допълва и завършва окончателно. Според Мария Монтесори – всичко, което се случва е предопределено от космически план, който се "пише от Твореца" и дава на всеки човек собствена мисия. Несъвършеният човек, единственото същество, надарено с разум, носи отговорност за всичко, което се случва в света. Но в живота на всеки от нас има конфликт между нашата космическа мисия и социално културните условия, в които живеем.

Мария Монтесори определя малкото дете като "най-чистия" носител на Твореца. В този смисъл основната задача на възрастните е да не нарушат със своето вмешателство тази идея. Тези последни допълнения не винаги се възприемат от хората, започнали да работят по системата Монтесори. Въпреки това, те са напълно органични за нейната педагогика и й придават стойност и завършеност.

Връщайки се в Европа след Втората световна война, педагогиката на Монтесори започва втори живот.