За възпитанието и наказанията (0-5 г.)

- Ако аз заповядам на някой генерал да пърха като пеперуда от цвете на цвете или да се превърне в морска чайка и той не го изпълни, кой е виновен? – пита царя
- Вие, Ваше Величество – казва Малкият принц
- Точно така. От всеки трябва да се иска това, което може да даде. Аз имам право да изисквам послушание, защото моите заповеди са разумни!
Антоан дьо Сент-Екзюпери


Вашият любим, но непослушен син блъска сестра си или чупи китайската ви роза;
Вие просто "замръзвате" при опита му да погребе любимото ви морско свинче в пералната машина. И след всичките ви крясъци, той нормално отговаря че е пуснал програма "вълна".
Вие сте напълно обезкуражена!
Нещата не могат да се оставят така!

Да накажеш детето е най-неприятното задължение на родителя. Той може да измисли какви ли не наказания: да остави детето в ъгъла, да го лиши от Аква Парк или не дай боже да не му говори няколко дни. При всички случай родителя ще се чувства като глупак или изверг (ако наказанието е тежко). Тези ситуации не могат да бъдат избегнати, поне се опитайте да ги сведете до минимум. Необходимостта от наказанието е в следствие на това че не сте успяли на време да установите правила.

Философията на забраните

Може би сте от тези хора, които трудно забраняват, да не говорим за санкции. Вие се мъчите, детето още повече – не чувства опора във вашата увереност, не знае кое е добро и кое лошо и до къде стига разумната граница на неговите пакости. Търпите, търпите и в един момент цялото търпение отива на кино. Не знаете как да излезете от порочния кръг, недоволни сте от себе си, нещастни. А детето ви знае че винаги може да постигне това, което си иска, може не веднага, но все някога ще стане на неговото.

Ако позволите на детето да ви манипулира - вашите забрани да са "какво може", а не "какво не може", то ще престане да ви се доверява. Например то ще ви каже че настъпването на нощта не е в следствие на природните закони (движения на небесни тела), ами когато то реши да си легне в леглото.

Забраните устройват правилата

Необходимо е да забраните някой неща, които с течение на времето детето самостоятелно ще си ги забранява. Така например може да го предпазите от бъдещо любопитство към наркотиците. Вероятно на пръв поглед изглежда че му ограничавате свободата. Вие сте свободни, защото благодарение на тези правила (съставени от забрани), живеете в този свят. Вие няма да знаете какво е "топло", ако не знаете какво е "горещо" или "студено". Вие няма да знаете какво е "красиво" или "здраво", ако не знаете какво е "грозно" или "болно". Разбираме нещо, когато го сравняваме. Чрез забраните детето разбира какво може. След като са му забранени тези и тези неща, то може безпроблемно да продължава напред, знаейки че върви по верния път. Пояснявайки своите забрани и ограничения, вие му давате пропуск за правилата, по които живее цялото човечество. А детето ще ви се доверява по-лесно, защото чувства че вие сте уверени в себе си и в собствените си думи.

Децата обичат повторенията

Случвало ли ви се е да повтаряте на детето си нещо, което сте го казали поне 20 пъти, но то пак не "чува". Бъркате се, ако си мислите че то се опитва да се заяжда с вас или иска да ви ядоса. Не, то просто проверява дали сте отново на същото мнение, дали сте сериозен и уверен в решението си. Детето може да се пари 6 пъти на котлона, докато разбере че е по-добре да не го пипа. Съдете сами: колко пъти трябва да му повтаряте че не бива да бърка в електрическите контакти и то да запомни това?

Забраната – не е приятна. Всеки родител чувства, че след третия път, думата "не" я произнася с неохота. И никой не иска това да се превърне в ежедневно занимание.

Как да забраняваме по-малко?
Как да направите така, че забраните да са малко, но пък ефективни?

Ето няколко простички правила.