Първата слаба оценка

Всеки родител, който има ученик, непрекъснато се сблъсква с оценките в училище и несъзнателно реагира. Отношението към тях е различно в различните семейства: някои родители се гордеят с детето си, при това без да му се месят в учението, други – ежедневно критикуват, упрекват и наказват детето си. Но при всеки ученик, независимо дали той е слаб или добър, оценката влияе по един и същи начин върху него – ако не го държи в страх, то поне го държи в постоянно напрежение.

Слабата оценка винаги води до огорчение, тя разваля настроението на човек, променя отношението на детето към предмета или учителя, нарушава отношенията у дома. Затова не е нужно да приемате първата слаба оценка като трагедия. Помислете и върху това, че детето ви вече е било наказано веднъж, след като е получило оценката, защо да му "пилите" още? Разбира се не е правилно да мълчите, съчувствайки му. Най-добре е спокойно да си изясните как е получена и защо тази оценка и какво мисли детето ви по случая? Родителят трябва да помага, съветва, съчувства или изразява недоволство. При това - реакцията трябва да зависи от конкретната ситуация. В даден случай е достатъчно само да се намръщи или студено да премълчи, а в друг - да се възмути. Всеки родител знае най-добре кое е най-подходящо за детето му. Но никаква негова реакция не бива да унижава детето!

Какво да направите ако детето постоянно започне да носи слаби оценки?
Потърсете причината, защото физически и душевно здравия ученик не би допуснал такова стечение на обстоятелствата, без да се опита да ги промени. Но ако видите че детето ви прекалено много се притеснява за някоя слаба оценка, опитайте следните две стъпки:
1. Обяснете му че с оценки ще се среща винаги и навсякъде, не само в училище. Но те не трябва да му предопределят настроението тотално, нито пък представата за самия себе си. Убедете детето си че го обичате, независимо от оценката в училище.
2. Помогнете да овладее тези умения и навици, които не му достигат. Ако е необходимо, потърсете частен учител. Развивайте вниманието, мисленето и паметта у детето от съвсем малко.

Не му припомняйте минали успехи в училище. По-добре отделете тези предмети, в които то постига високи резултати. При това не е задължително оценките му да са най-високи. Особено ако оценката му е в резултат от напрегната работа, старание и преодоляване на трудности, каквато и да е тя – заслужава уважение и похвала.
Важно е и да не сравнявате детето си с неговите съученици, а да му обръщате вниманието върху собствения му напредък в ученето.

За някои родители оценките в училище се превръщат в инструмент за управление на детето. Често е семействата възниква култ към Оценката. Добрите оценки се сравняват едва ли не със семейни ценности. А към родителското възхищаване се добавя и материално поощрение, като например покупка на скъпи вещи, играчки, почивка на море, увеличени джобни пари. В тези случаи детето наследява прекалена пресметливост, а единствения му стимул за учене става подаръка или парите. Ни бива да допускате това.

Няколко съвета към родителите относно оценките:
1. Обичайте детето, независимо от резултатите в училище, намирайте топли думи;
2. Никога не наказвайте детето за слаба оценка, самата оценка е достатъчно наказание;
3. Детето очаква от вас разбиране, подкрепа, помощ, а не наказание;
4. Физическото наказание е просто недопустимо. То само ще спомогне детето да израсне озлобено, изплашено и нечестно;
5. Не изисквайте от детето си веднага да поправи оценката си на всяка цена;
6. Оценявайте работата на детето индивидуално, тактично, вдъхвайте му увереност в силите си;
7. Научете детето да оценява обективно качествата на работата си;
8. Поставете пред детето конкретна цел, която може да постигне;
9. Поддържайте интереса му към знания, към любимо занимание.

За да се учат децата добре, трябва да имат интерес към предметите, "тяга" за знания, а не борба за добри оценки. И само от родителите зависи, ще се научи ли детето да оценява реално собствените си знания и възможности, ще израсне ли уверено в силите си, ще се утвърди ли като личност в по нататъшния си живот.