Ябълката не пада по-далеч от дървото си

Действително – ябълката много рядко пада далеч от дървото. Гледаме детето като в огледало и виждаме собственото си отражение. Опитвайки се да го предупредим за наши грешки, претърпяваме пълно фиаско. Шансът дъщеря ви, която е израснала без баща щастливо да се омъжи и да съхрани своя брак е доста по-малък от шанс на момиче, израснало с майка и баща. Вероятността сина ви, чиито баща изневерява "наляво и на дясно" да има пълноценни отношения с жените е просто минимален. За съжаление, децата повтарят съдбите на родителите си и това е по-скоро правило, отколкото изключение.

Повтарящото поведение е заложено от природата. Малкото дете няма собствени разсъждения и изцяло се осланя на тези на родителите си. Те първи му показват и обясняват. Поведението на родителите показва на децата как да се държат с другите хора, как да постъпят в критични ситуации, как да се държат с противоположния пол и т.н.

Постоянното повторение на родителското поведение, думи, постъпки, "програмира" детето едва ли не от люлката - как да разбира света, как да се бори със своите грешки и проблеми, как да достига победи. И да се "счупи" тази силна психологическа запойка е почти невъзможно. Затова често детето заживява живота на родителите си и даже и не го забелязва, макар и да е недоволно от тяхната съдба и някои техни постъпки. Малко са хората, които мъдро осъзнават че повтарят живота на родителите си и техните грешки. А още по-малко са тези, които имат смелост и сила да счупят "кода на съдбата" и да започнат живота си по свои закони.

Но най-често децата копират поведението на родителите си така, както родителите им са копирали поведението от собствените си родители. Подражаването - за детето е най-лесния и естествен начин да се научи. А повторението на материала, както е известно е майка на знанието. Излиза че ние задаваме "програмата" за поведение на детето си. И колкото родителите са по-успешни в личния живот, в кариерата, 99% е вероятността този успех да наследи и детето.

По-интересен е въпроса – как да счупите порочния кръг от ваши грешки, за да не ги предадете на детето? Отговорът е много лесен – изменете живота си и собственото си шаблонно поведение. Ако вие самите преборите страховете си, то няма да ги оставите в наследство на децата си. И запомнете – не лъжете никого, нито себе си, нито детето, а действително се опитайте да се промените. Излезте от зоната на текущия си комфорт, изпълзете от бърлогата на страховете, тревогите и съмненията и ще видите един чист и честен свят, с много възможности. Учете се не само да мислите позитивно, но и за отбелязвате грешките си дотолкова, доколкото да се опитате да ги избягвате в бъдеще. Учете се да рискувате и не се притеснявайте че детето ви се учи на това. Лошо е когато човек на 30 г. се "консервира" и остане глух, сляп и ням на всички жокери, които му подава от време на време самия живот.

Опитайте се да направите така, че живота на детето ви да бъде по-добър от вашия. Представете му примери за преуспели хора, нека да наблюдава добри модели за поведение. Например – треньора по плуване.

Филтрирайте обкръжението си. "Кажи ми кой ти е приятел, за да ти кажа кой си ти" – това е аксиома за шаблонно поведение и при възрастните хора. Като започнете да общувате с интересни хора, вие самите ставате интересни. Ако общувате с тарикати, които само се жалват за лошата си съдба, а никак не се мърдат да свършат нещичко, то с течение на времето и вас ще ви налети този песимизъм.

Ябълката не пада по-далеч от дървото си, освен ако не иска друга съдба. Вие може да коригирате поведението на детето си, коригирайки първо себе си. Късмет!