Кажи ми честно! За лекарите и смъртта

За лекарите

- Ще боли си като ми вземат кръв?
- Не, няма. Все едно комар те е ухапал!
Според изследванията обаче, тази фраза действа на много малък процент деца. След тази фраза децата са в напрежение от неизвестното и ужас пред вратата на лабораторията. Ако обаче отговорите:
- Не, няма да боли много. Сигурна съм че може да изтърпиш.
Колкото и да ви е странно, тези думи дават много по-голяма сила на детето, отколкото разни приказки за комари.

Защо детето трябва да знае какво става зад вратата на лабораторията?
1. Чувството за неопределеност, което може да уплаши силно детето намалява;
2. Убеждавайки детето, че не боли, ние подриваме доверието му към нас, ако сестрата му причини болка;
3. Както във всяка плашеща ситуация, у детето възникват различни страшни фантазии и то ги очаква да се случат. Например, едно момченце, на което е трябвало да му вземат кръв от пръста си е мислило че ще му вземат цялата кръв и ще умре.

Затова е добре да говорите с детето какво да очаква в лабораторията и да се стараете да дават по-точна и вярна информация. Подбирайте обясненията си така, че да съответстват на възрастта на детето и на неговия опит. Сравнете например болката, която ще изпита от убождането с нещо познато: "Ще те заболи малко, но съм сигурна, че можеш да изтърпиш, както изтърпя когато си поряза коляното на стъкло."

Не се карайте и не се сърдете на детето за сълзите или опитите да удари сестрата. Признайте си че и на вас се е случвало да попадате на невнимателен медицински персонал. Детето има право да плаче. Бъдете честни с него, което е много по-важно за съвместния ви живот.

За смъртта

- Дядо е умрял. Баба също ще умре.
Реших да пиша по този въпрос провокирана от собствената ми дъщеря, която гледайки едно филмче за динозаври ми съобщи: "Баба ще умре, ще отиде в небето. Като стана голяма – ти ще станеш баба и ти ще умреш." Нейната логика й подсказва че родителите остаряват и умират. С присъщата си детска прямота - тя съвсем спокойно ми съобщи размислите си. Изумих се - та тя е едва 3 годишно момиченце, а трезво обсъжда подобни въпроси, свързани със смъртта. И тогава се "зарових" в детската психология и разбрах че това е съвсем нормално.

Когато почине някой в семейството или на екрана, когато чуваме за трагични произшествия по новините, ние се опитваме да обградим с още повече любов децата си, да направим всичко възможно да не се сблъскват със смъртта. Но децата мислят за смъртта много повече отколкото възрастните. Най-будните започват да задават несъзнателни въпроси още на 3-4 г. Нужно ли е да говорите с тях за смъртта? Да. Особено ако в семейството ви има близък до детето човек, който е починал или детето е видяло по телевизията нечия смърт и не намира покой.

Друг е въпроса, че не трябва да говорите повече отколкото иска да чуе детето. Обяснете му какво е "смърт" и защо умират хората с конкретни примери с животни или насекоми. Оставете по нататъшните разсъждения на логиката на детето.

Разбира се че собственото любопитство и това, което иска да разбере за смъртта може да го изплаши. Но ако внимателно подберете думите си, няма да се появят нови страхове. Например, ако говорите с детето за убийство в някакъв филм, задължително му обяснете че то самото се намира в безопасност, че хората около него никога няма да му навредят.

В никакъв случай не скривайте смъртта на близък до детето човек. Отговори от сорта: "Дядо ти замина далеч." Или "Леля ти тръгна на дълго пътешествие" на фона на общата траурна атмосфера у дома, съвсем ще объркат детето. А за него няма нищо по-лошо от неопределеността и недоизказаните неща.

Детето, както и всеки възрастен има право да знае за смъртта на близък човек и да преживее собствената си тъга.