Пропуски във възпитанието на 3 годишните деца

На 3 г. детето преминава от периода на ранно детство към периода на предучилищно детство. Започва формирането на основните черти от характера. Анализира отношението към себе си и света. От това как протича развитието му в този период, зависи бъдещия малък човек. Грешките при възпитанието на 3 г. дете се проявяват в началото на следващия период от живота му.

Какви грешки допускаме?
Ние сме непрекъснато заети и за децата ни все не остава време. Винаги излиза нещо по-важно – спешна задача от шефа, спешно почистване, болни роднини, интересно предаване и т.н. Децата могат да почакат. Но както по-късно излиза – те никак не чакат. Започват да търсят внимание другаде – от чужди хора. Затова, колкото и да ни е трудно, трябва поне час на ден да отделяме за детето. Например – преди сън, да постоим на леглото му, да го милваме по главата, да се поинтересуваме как е минал деня му.

Някои родители не умеят да са ласкави, а и считат че не е нужно. За тях дисциплината е истинската ценност. Всякакво гушкане и ласки според тях могат само да навредят (да развалят дисциплината). Това грешно мнение е сериозен пропуск във възпитанието на 3 г. дете. Ласката е необходима на децата, като доказателство на родителската любов. А чувствайки се обичано, детето събира увереност в собствените си сили. Другата крайност е когато детето се задушава от вас: от вашите чести желания да го гушкате и целувате. Не натрапвайте толкова много чувствата си. Нека тази инициатива идва от детето, а не от вас.

Прекаленото разглезване също не е от полза за детето. Разглезените деца са център на внимание в семейството. На тях никога не се отказва, защитени са от всякакви проблеми. И сблъсквайки се с първите жизнени трудности, те се оказват неспособни да ги преодолеят. Попадайки в детски колектив, тези деца се чувстват единаци, защото вече не са звезди.

"Няма" и "Не искам" – кризата на 3 г.
За кризата на 3 г. е писано много. Всички сме чували за нея, психически уж сме подготвени. Но тя винаги успява да се прокрадне незабелязано. Особено при родители, възпитаващи първото си дете. Отначало даже и не забелязваме как нашето послушно и умно дете започва понякога да капризничи. Понякога неадекватно реагира на нашите постъпки или думи. Започва да се държи не както трябва в стандартни ситуации.

Опитвайки се да не го разглезим повече, усилваме възпитателното въздействие. И разбираме с изненада че старите и проверени възпитателни мерки вече не действат!

Ситуацията се задълбочава всеки ден и ви се струва че са подменили доброто ви дете. До безкрайност се върти една и съща песен - "искам - не искам", "няма". Истерии за нищо, непрекъснато "не" на всяко предложение, безкомпромисност и инат. И вече постепенно започвате да разбирате че това е самата криза. Тя може да започне на 2,5 г, а може и на 3,5 г. Горе долу по това време се формира самосъзнанието на детето и това е причината за нарастващата криза. Да общувате с детето става все по-трудно. Колкото по-строги ставате, толкова по-непоносимо и упорито става детето. Най-опасният вариант е когато родителите започнат да бият детето си. Ефекта е постигнат – родителя печели победата. Но детето няма да се примири с ролята на победено, то ще се опита да се наложи над връстниците си. Ще стане насилник, ще започне да тормози всички деца.

Строгите родители трябва да знаят че на 3 г. детето започва да се развива като личност. Те не бива да натрапват мнението си. Защото така ще потиснат желанието на детето да се открои и заеме своето място в света. Не трябва да се пречупва личността в самото й начало. Децата започват за изискват уважение към тях, към техните намерения и волята им. С ината си се опитват да ни покажат че имат воля. Така изпитват и нашия характер и намират слабите му места, за да ги ползват за отстояване на независимостта си. Непрекъснато ни проверяват, дали това, което сме забранили е действително забранено или прилагайки повече усилия дали могат да променят ситуацията. Любими изрази стават: "не", "не искам", "няма". Каквото и да им предложим, каквото и да ги запитаме – отговора е един и същ. Защото предложението идва от нас, от родителя.

Погледнете от другата страна. Вие често му забранявате, то често чува: "не". Забранявате му да играе с топката в къщи, за да не счупи нещо, не му купувате всеки път играчка, не му пущате филмчета винаги. И то започва да ви копира. Детето пораства и осъзнава че то е също човек, както и другите, както и родителите му. И никакво неравенство, било то малко или голямо не желае да търпи.