Защо не слушат 3 годишните деца?

Защото не разбират че трябва да стане точно така, както искате вие. Те не разбират много елементарни работи, които са до болка познати на възрастните. Те нямат все още логическо мислене. Е, как тогава на 3 г. дете да обясните че трябва да отиде на детска градина, при условие че днес точно не му се ходи? И защо не му купите поредната играчка, след като то толкова силно я иска? Или защо не му разрешавате да яде много шоколад? Освен това те не могат да възприемат цялата информация. Трябва да повторите няколко пъти, да за я осмислят и да си направят някакви изводи.

Налага се да преживеете с минимални загуби този труден период заедно с детето. Най-разумното в тази ситуация е да не възприемате това което се случва на сериозно, да проявите гъвкавост и търпение. Да се връзвате на всеки каприз не си струва, но там, където може безболезнено да отстъпите – направете го. Не нажежавайте ситуацията с прекалената си принципност.

Иска да е само – ОК, нека бъде. Не се ровете в неговата работа, освен ако то не ви помоли. Не може да си закопчее панталоните или жилетката, ядосва се на себе си – не се месете. Няма да оцени усилията ви, а по-скоро ще се ядоса повече и то на вас. Както се облече – така да бъде! Ако се е облякло неправилно, може само да кажете: "Оправи си, ако обичаш жилетката". И така с всичко. Играйте по неговите правила. Пристигайки у дома, го помолете да ви намери домашните пантофи. Или да отсервира масата – да занесе мръсните чинии до мивката, да изтърси покривката. Опитайте се да го привлечете към елементарни домашни задължения. Ако не успее, предложете му помощ. Нека се учи.

3 годишното дете винаги е заето с нещо, винаги си намира работа - ту рисува, ту изрязва, то си играе. Освен това трябва да намери време да погледне през прозореца (минаващ влак, тролей, кола, птици), да играе, да говори по телефона с баба си, да слуша приказката, която мама ще му прочете. То е много гордо със своите таланти – рисува добре, знае буквички и т.н. И ако преди година е получавало удоволствие от самата си заетост, независимо от резултата, сега е доволно само ако всичко стане добре. Затова не се чудете, като изрязва с ножици - да нареже купища хартия. А ако се е научило добре да рисува къща – да рисува единствено и само това. При това – навсякъде: по салфетки, по стената, по тефтери. Появява се самокритичност – детето започва само реално да оценява резултатите си. Може да се ядоса, ако нещо не е получило както трябва и както би искало. Или е ритнало топката недостъчно далече, както я е ритнал по-големия му брат. Детето започва да се стреми към съвършенство. А нашата задача е да ми покажем как да подобри резултатите си.

Възрастта 3-4 г. е най-подходяща за овладяване на ръчен труд. Точно сега трябва да научите детето да си мие правилно ръцете и да ги изчиства след това. Да си мие зъбките, да си прибира обувките и връхната дреха след разходка, да си прибира играчките. От тук нататък то ще се придържа към заучения ред.

Децата обожават да рисуват. Макар и рисунките им да приличат на драсканици, те дълго могат да ви обясняват какво е нарисувано там. А самите рисунки говорят за умственото развитие на своя автор. Установено е че има пряка връзка между рисунките и характера на детето. На 12-15 месеца детето трябва да може да "рисува" драсканици. Но на 2-2,5 г – да прави "+", 3-3,5 г. – базови геометрични фигури.

Децата започват да рисуват хора на около 3 г. Отначало те се рисуват като главоноги, които се състоят от 3 части: глава (с очи, уста и нос), крака и/или ръце. Но към 4-4,5 г. малките художници вече рисуват човека от 6 части. За специалистите психодиагностици, човешката рисунка е най-точния източник на информация за детето.