"Златното дете на мама" - съвети за добро възпитание

Много родители в мечтите си представят своето 3-4 годишно дете като истинска млада дама или кавалер. Искат да имат "златно дете". Според тях то трябва да не е разглезено, да не е капризно и да е добро и вежливо. Всеки иска детето му да бъде такова, но не на всеки се отдава, защото възпитанието на децата никак не е лесно, а е бавен и труден процес, който започва още от пелените.

Важна е средата
Детето от първия си ден живее и се възпитава в определена среда и като гъба попива всичко около себе си. Пътят, който изминава бебето за първата година от живота си е огромен. И точно тогава се зараждат първите качества. Как се случва? Та нали детето не може да говори, да постъпва логично в различни ситуации? Всички норми на поведение бебето наблюдава и копира от околните хора. То вижда как общуват възрастните помежду си. Ако усети вежлив тон още в първите месеци, той се запазва като норма. Вежливите думички бързо се появяват в речника на детето. Без да има нужда му се обяснява. Често родителите на такива деца отговарят на въпроса: "Как сте постигнали това?" с: "Ами то само се научи."

По същата логика, ако в едно семейство думите: "Благодаря" или "Извинявай" са рядкост в устата на възрастните и ако вместо: "Лека нощ" звучи заповедта: "Лягай бързо!" или ако вместо "Дай ми, моля те" се чува: "Веднага го дай, да не ти дърпам ушите!" е глупаво да очаквате някакви резултати. Детето е като глината – както го направиш, така ще бъде. Какъвто е шаблона, такава ще стане и картината. Затова преди всичко най-важното при възпитанието на идеалното дете е показването на правилен пример от възрастните.

Затвърждаването на нормите за поведение започва около 3 годишна възраст. Детето, преживяващо кризата на третата година, може временно да стане капризно и агресивно . През този период детето непрекъснато "проверява" родителите си: действително ли не може това, което е забранено? Това става не защото детето има лош характер, а затова че трябва да намери "точните граници" на всичко около себе си. През този важен период, то разбира кое е позволено и кое не, учи се да различава "може" и "не трябва", "правилно" и "грешно".

Ако детето ви например удари баба си, колкото и да сте възмутени, просто идете до него и му кажете: "Ти постъпи лошо. Не трябва да бие баба си." После го помолете да й се извини. Може би ще се случи още няколко пъти, но като цяло осъденото поведение скоро ще изчезне. Важно е също да хвалите детето в случаите, когато постъпва правилно. След като отбелязвате и осъждате лошото поведение, трябва да похвалите и доброто, за да може детето да си изгради точна представа за границите и нормите на поведението си.

Игрите и приказките
Играта е универсален начин за възпитание. Особено полезни са сюжетно ролевите игри. С тяхна помощ може да обясните на детето правилния начин на общуване.

Ето например вземете 3 плюшени играчки (да кажем заек, мече и жаба) и си разиграйте театър:
Жабата много обичала куклата си и я носила навсякъде със себе си. Един ден заека казал: "Жабке, дай да ти разгледам куклата и после ще ти я върна"
Жабата: "Не, няма да ти я дам, тя си е моя."
Разстроил се заека и си заминал. Дошло мечето и казало: "Жабке, искаш ли да си играем. Ето – вземи моята кукла, а ти ми дай твоята да разгледам."
Жабата казала: "Не може, ще ми я счупиш."
Разстроило се мечето и отишли да играе с други животни. Но на жабата й втръснало да бъде сама и затова отишла и тя при другите. Казала на зайчето: "Ей зайче, вместо да скучаеш, ела да играем." Но заека й казал: "Не жабке, не искам да играя с теб". Жабката подвикнала на мечето: "Ела мечо да играем с куклите", но то отговорило: "Не става, аз вече си играя с мишлето". И така – никой не искал да играе с жабката.

След този "театър" обсъдете с детето защо животните отказали да играят с жабката. Важното е то да разбере, че тя се е държала лошо, че не е казала нито една "вълшебна думичка", че не е дала куклата си на никого. Запитайте го какво ще посъветва жабката?

Още един ефективен начин за възпитание е добрата стара приказка. Тя учи децата да бъдат вежливи, добри, любезни и търпеливи. Тя също е с игрови сюжет, но без играчки. Още повече че може сами да измислите приказка, за да илюстрирате даден случай. Тя трябва да е простичка и кратка, защото прекалено дългата история натоварва мисълта.

За по-големите деца – на 5-6 г. за възпитателна цел могат да се ползват всякакви "разкази с елемент на разсъждение". Те са конструирани като игра или приказка, т.е. имат в основата си сюжет, свързан с дадена норма, която искаме да покажем на детето. Но героите не са животни, а хора. Нека главния герой е от същия пол, от който е детето ви.

Най-важното във възпитанието на едно дете е разбирането на думата му и топлина в отношенията помежду ви. Никакви "стратегии" не могат да заменят думите: "Ти си златното дете на мама".