Кариера или дете?

Кариера или дете? Семеен уют или професионална реализация? Май двете понятия са несъвместими? Но рано или късно много жени се сблъскват с този проблем. Действително решението не е лесно, то засяга вашите най-главни ценности. И затова жените много трудно могат да преценят кое към настоящия момент е най-важно в живота им. Семейството или кариерата? Да си майка или да не си? Това е големия въпрос на наболял напоследък.

Обикновено от жените се очаква преди всичко да бъдат майки. Жена, която напълно се е посветила на работата си и е "зарязала" възпитанието на детето, може да понесе много упреци, че пренебрегва женската си природа.
Известният немски психолог Уте Ерхард пише: "Добрите момичета отиват в небето, лошите – където си искат". И действително – какъв избор трябва да направи една жена? Да остане сама и да се приеме такава каквато е, т.е. да не ражда деца? Или да последва своите инстинкти и да изпълни отредената й от природата женска роля? И ако избере този път, дали осъзнава от какво се ръководи? Защо иска на всяка цена да се постигне успех? Да реализира заложения си потенциал, за да стане професионалист? Да се отдаде на амбициите си? Или може би има желание да се докаже пред хората – съпруг, роднини, приятелки, бивши съученици? Ако искате да изберете точната си роля, най-добре да си отговорите честно на тези въпроси. Само вашите истински чувства и желания могат ще ви подскажат накъде да се движите – към офиса или към детската площадка.

Да направя кариера!
Днес младите хора са доста амбициозни и необременени със семейство. Но въпреки разпространеното мнение че детето "виси на шията" на майка си и спъва кариерата й, проучванията показват друго. Учени са изследвали обстоятелствата, които влияят на успешната професионална кариера на жената. И се е оказало че за жени с деца до 6 г, наличието на децата не оказва съществено влияние по изкачването на кариерната стълба. И по-точно: жени над 30 г, които имат деца, по-успешно развиват кариерата си, отколкото бездетните им колежки. Още повече че жена с дете по-лесно ще си намери работа от бездетна, защото не всеки работодател би искал да вложи време и средства за обучение на млад човек, който ще го напусне в близко бъдеще. Друг е въпроса, че според учените жените с деца могат сами да си поставят бариера. Много от младите майки имат занижена самооценка за себе си. И именно недоверието в собствените им сили, определя занижени кариерни изисквания и поставя прегради. Освен това, често младите майки трябва да се борят с наложените в обществото мъжки стереотипи – че мъжете трябва да получават по-големите заплати, да заемат по-високи длъжности и т.н. За да докаже една млада майка способностите си, трябва да положи големи усилия. А това изисква голяма вяра в себе си, в своите сили, оптимизъм и подкрепа. Само уверената жена може да постигне успех и признание.

И да имам дете!
Разбира се да съвместите кариера с дете е доста трудно и не се отдава на всеки. Жена, играеща и на двата фронта, трябва да е много силна, да очаква различни трудности и проблеми и да умее да взема бързо решения, преди всичко в полза на детето. Даже и да получава помощ в домакинството от баби, детегледачки, дефицита на майчиното внимание за детето не може да се постигне по никакъв друг начин. Затова децата се чувстват отхвърлени, стават лоши към родителите си, като се опитват непрекъснато да привлекат вниманието им към себе си. Започва демонстративно поведение, агресия, капризи. От друга страна, майката сама разбира че е далече от детето си, не му обръща достатъчно внимание, започва да чувства вина, че то расте без нея. Постепенно у нея се развива "комплекс на лошата майка". Всичко става поради липса на време. И по правило страдат тези, които най-много имат нужда от внимание. А изхода е един – да се научите правилно и рационално да се възползвате от ограничените си ресурси. Да, действително е банален, но обикновено най-простите неща решават проблемите. И не си мислете че може да компенсирате отсъствието си със скъпи подаръци. Не "купувайте" детето.

Запомнете:
1. Посвещавайте всяка свободна минутка на детето. Ако то е по-голямо и има условия – вземайте го понякога със себе си на работа. Ще му е интересно да види къде работи мама, как прекарва по-голямата си част от времето. Така едва ли ще ви ревнува от работата.
2. Неочакваните и приятни обаждания по телефона да чуете детето през почивката ще му помогнат да разбере че вие не го забравяте. Но като звъните, не го разпитвайте какви оценки е получил в училище, почистил ли си е стаята и т.н.
3. Проявете искрен интерес към живота на детето. Нека то да ви разкаже как е минал денят му, какво го е зарадвало, какво – натъжило, а не какво е яло на обяд.
4. Разговаряйте с детето за чувствата и преживяванията си. Нека то се научи че е обичано, за да може да обича.