Детето от 0 до 25 г.

Всеки родител би искал детето му да се развива правилно и се опитва да намери верния път към доброто възпитание. Нека да направим "карта" с основните етапи в живота на детето и особеностите на развитието му.


От 0 до 1 г.
Първите стъпки на детето в живота му. Това е времето, в което детето се учи да върви и говори. Задачата на родителите е да му помогнат буквално да си стъпи на краката. Любещото отношение на мама и татко към малкия дребчо ще го научат на доверие към този свят и увереност в себе си.

От 1 до 3 г.
Детето започва активно да усвоява обкръжаващия го свят. Започва да овладява елементарни навици за самообслужване. Учи се да се облича самостоятелно, да се измива, яде, ползва тоалетна, да си прибира играчките. Към третата си годишнина вече се опитва да взема само решения и да постъпва както само реши. Девиза на 3 годишните е: "Аз сам!" И ако родителите насърчават неговата самостоятелност и инициатива, детето психологически се отделя от тях и започва да се осъзнава като самостоятелна личност.

От 3 до 6 г.
Детето продължава да се развива, учи се да управлява чувствата си, поведението си, опитва се да мисли самостоятелно и намира нестандартни отговори на въпроси, които го вълнуват. От родителите се изисква само достатъчно внимание и подкрепа на самостоятелните детски разсъждения. Освен това те трябва да научат детето на определени правила за поведение. Ако те не са много и са основателни и разумни, детето ще се научи да се контролира само, спрямо своите нужди и възможности сред обществото.

От 6 до 12 г.
Пристъпвайки прага на училището, детето осъзнава че живота му вече се е променил. Вече има нова роля в него – ролята на ученик обаче изисква от него непривична сериозност. От поведението на детето постепенно изчезва непосредствеността. Започват години, в които то трябва да сериозно да се учи, да слуша учителите, да изпълнява домашните, да поправя грешките си. Освен всичко трябва да се научи да планира собственото си време, да си поставя цели и да ги постига. Задачата на родителите е да помогнат на детето особено в първите години е училище, а по-късно и в по следващите да се справи с училищните проблеми и въобще с живота, да се учи от грешките си, да поема отговорност за постъпките си и да преследва целите си.

От 12 до 16 г.
Това е пик период в развитието на детето. То се счита за достатъчно голямо и иска да бъде така възприемано от родителите си. Всичко детско вече му се струва чуждо и всяко сравнение с дете го приема като обида и несериозно отношение към собствената му личност. Училището може да мине на втори план, след приятелите му. Но и това е напълно естествен процес. Сега е времето детето да усвои и науката за отношението между хората – да се научи да дружи, да помага, да обича истински за първи път, да ненавижда, да мрази, да изпитва безсилие. Вътрешният му свят става все по-богат, дълбок и по-достъпен за възрастните.
Детето се стреми не само да взема самостоятелно решения, но и да отстоява собствени права. Родителите, които се отнасят с уважение към детето в тази възраст, към неговите нови потребности, му помагат успешно да преодолее този нелек етап от живота му.

От 16 до 25 г.
Тук вече говорим за млад човек, а не дете. Младите хора започват самостоятелно да планират живота си и да избират своя професионален път. Те започват да поддържат пълноценни отношения с хора от противоположния пол (с някои изключения). На около 24 г. завършват своето образование и започват да живеят като възрастните хора.
В този етап от живота, родителите не трябва да влияят на детето с техните си представи как трябва да живее, какво да учи и да съставят сценарий на живота му. Те могат да му подскажат различни варианти, но и да го спъват да кара по собствения си път.

Над 25 г.
Живота продължава. Младите хора набират жизнен опит, започват да градят кариера, да имат собствени деца. С това израстване, те заявяват своето място в света и възможностите за тяхната реализация.
Задачата на родителите е да дадат право на детето да се разпорежда само с живота си.

И малко съвети, за да не изпадате в крайности:

1. Не изграждайте някакъв идеален образ на детето и не се опитвайте да го вкарвате в него. Не го карайте да се развива по ваш шаблон, без да отчитате неговите желания и възможности. Опитайте се да разберете детето такова каквото е, да изхождат от неговите възможности. И вместо да мислите в какъв идеал може да се превърне, по-скоро се замислете че това е жив човек със собствени мечти.
2. Не сравнявайте детето с други деца. Голяма грешка е да давате за пример чуждите постижения на детето си. То си има собствен път в живота, оставете му това право на него. Може само да му подскажете или посъветвате, но в никакъв случай не се месете.
3. Бъдете внимателни с детето, без значение от възрастта му. Ориентирайте се преди всичко от неговите интереси, желания, възможности и опит. Ако детето каже: "Аз сам!" - оставете го, нека се пробва. Нека прояви самостоятелност, така ще порасне.
4. Винаги премисляйте защо постъпихте така или по друг начин с детето – какво ви е накарало да направите така. Дали не ви се иска то да принадлежи само на вас и вие не сте готова да минете на втори план в живота му и да разделите любовта му в други любими хора.