Детето и телевизора – дръжте дистанционното!

Днес най-трудното е че всички ние приемаме телевизора за одушевен предмет. На екрана тече живот и ние често използваме телевизора да "оживим" празната и тиха стая, просто за фон. Като се замислите – това е само една вещ от миналия век, без власт или воля. Може съвсем лесно да го включите и изключите.

Безопасно ли е гледането му обаче?
Най-малката вреда, за която може да се сети човек веднага е преумората, която може да се "сгромоляса" върху детето. Все пак телевизионните предавания са низ от забързани образи и звуци. Опитвайки да се проследи всичко, детето губи много сили. Освен всичко възниква умора и превъзбуждане.

Колко време може да гледа детето телевизия?
Като цяло няма еднозначен отговор на този въпрос, защото има норми, но те са разчетени за средностатистическото дете. Но при всички случаи – за дете под годинка не подходящо оставянето му пред екрана повече от 15 минути на ден. От година до три – времето може да се увеличи до половин час.

Развиване на зависимост
Другата опасност е че у детето може да се развие истинска зависимост. Да не говорим че възрастните са склонни да попадат в капана на синия екран, а какво остава за децата? Ако честичко включвате телевизора за да се занимава детето, рискувате то да се привърже бързо към него. Защото точно телевизията има силата да утеши и отвлече детето от неприятните мисли. Още повече че не се налага да говориш с някого, да го обиждаш, да се защитаваш.

Какво да направите, за да избегнете тази зависимост?
Никога не предлагайте телевизора вместо себе си. Ако детето иска да поиграе с вас, не му казвайте че сте уморена и нека погледа само телевизия. Измислете игра, която може да играе само, изпратете го на гости на съседката, само не натискайте заветното копче! Рано или късно, детето само ще разбере, че телевизията може да компенсира самотата и скуката, но поне няма да го научи от вас.

Семейни ритуали
Опитайте се да не превръщате телевизора в неизменен участник в семейни ритуали – обеди, вечери, преди сън. Замислете се за ролята на телевизора във вашия собствен живот. Ако той отдавна е изблъскал приятелите ви, интересните разходки и е станал ваше хоби, то наивно е да мислете че при детето ще не по-различно. В този случай – започнете борба с екрана, т.е. започнете от себе си.

Пасивно развлечение
И още една особеност на телевизията, която е виновна за бързото привикване към екрана – това е пасивното развлечение. При взаимодействието между човек и телевизор, активната роля се играе от телевизора. Вие можете само да сменяте каналите. Във всяко друго развлечение от вас се изисква да правите и нещо друго, но не и тук. При игра на карти – трябва да мислите за комбинации. При четене на книга – мозъка работи усилено, за да превърне буквите в думи, думите в образи, въображението се труди, за да "оживи" хората, събитията, пейзажите. Ако имате гости – трябва да поддържате разговор. И за всичко изброено до тук, вие се интересувате от крайния резултат: Кой би на карти? Ожени ли се главната героиня? Кога да сервирате десерта? А с телевизора няма такава опасност, т.е. с действие, изцяло насочено от вас, вие не може да му повлияете.

Всъщност точно тази форма на "общуване" привлича и малки и големи към екрана. Възрастните сядат пред телевизора, за да си отдъхнат, за да забравят за отговорностите и проблемите си, а децата – защото не е нужно да отговарят или да влияят на ситуацията, която се развива.