Сам в къщи

Последна редакция: 6 Януари 2011 09:02

Детската наивност и доброта
Малките деца са склонни искрено да вярват в човешката доброта. За тях света е осеян предимно с добри герои. Ето за пример едно изследване, което е направено на деца на възраст от 3 до 6 г.

Разказана им е била приказка, в която главния герой се държал ту добре, ту лошо с останалите приказни герои. След което децата трябвало да оценят дали той е добър или лош. Оказало се е че било достатъчно само веднъж главния герой да извърши добро дело, за да завладее сърцата на децата. Още по-удивително е това, че даже и когато постъпвал лошо, децата пак му симпатизирали. Трябвало на направи цели 5 лоши постъпки, за да го оценят децата по-скоро негативно, отколкото позитивно.
Ето защо малките деца продължават да обичат възрастните, даже и когато те им причиняват болка или ги манипулират. А начините за управление на деца са много. Лесно е да излъжеш едно дете. Детето няма достатъчен жизнен опит, за да прецени кое е безопасно и кое не. Всички тези естествени особености на малките деца – доверчивост, наивност, непосредственост, плашливост ги правят така мили и същевременно уязвими към лошите хора от реалния живот.

Само в къщи - от кога?

В Америка се е провело запитване до лекари, полицейски служители и родители – на каква възраст може детето да се остави само у дома. Повечето запитани отговорили на около 8 г. и то за не повече от 15 минути. За съжаление при нас действителността е малко по-различна. В следствие на голяма заетост, родителите и децата са принудени да се приспособят към този живот. Ако сте решили че детето може да остане само в къщи:

1.

Не се опитвайте да го убедите, че няма нищо страшно и че ще свикне да остава само. Детето може и да привикне, но е възможно никога да не се радва на този факт. Навика да остава само, може да му доведе различни страхове – страх от самота или страх да не бъде забравено. Затова говорете с детето за неговите страхове, отделете внимание върху преживяванията му, обяснете му че вас не е безразлично това състояние и го уверете че винаги ще бързате да се приберете.

2.

Никога и при никакви обстоятелства не наказвайте детето в къщи. За всички хора няма нищо по-лошо да бъдат изоставени от най-близките или любимите им същества. А за малкият човек означава и още нещо – наказание за безпомощност. Точно така би се почувствало детето, оставащо само със своите страхове и тревоги. В резултат на това цял живот детето ще изпитва чувство на вина, обида и ярост.

3.

Преди да излезете, се погрижете за някое интересно занимание за детето – било то игра, конструктор, материали за рисуване и т.н. Обезателно обсъдете с него какво ще прави в къщи, когато вие отсъствате.

4.

Оставете му всички телефони, на които може да ви намери и на които може да потърси помощ, ако се налага такава. То трябва да може при нужда да се обади на бърза помощ, полиция и пожарна служба. Освен това трябва да има на разположение телефоните на близки роднини и приятели. За да се ориентира сред многото цифри, може да направите заедно цветен албум с картинки и снимки.

5.

Научете детето правилно да реагира на звън от входната врата. Обяснете му че не е длъжно да казва нищо, нито името си, нито дали е само в къщи – най-малко това! Обезателно го научете да ползва шпионката, без значение дали чува познат глас или не. За целта може да ви помогне приказката за седемте козлета и вълка.