"Мъжки" разговор

За какво могат да си говорят таткото и едногодишния му син? За футбол? Автомобили? Всъщност трудно е да се обсъждат както любимия филм на татко, така и някоя интересна приказка.

"Не зная какво да му говоря" – жалват се бащите. И не намирайки отговор на този въпрос, предпочитат да мълчат, изчаквайки когато детето порасне и само да каже на баща си какво му е интересно.

Но не бива така. Даже и бебето има нужда от общуване с баща си. Да чува приятния му глас – това му доставя огромно удоволствие. То иска да подражава на татко си. То се опитва да повтаря отделни звуци или думички от речта му. Когато бащата разговаря с бебето, това е един от най-добрите стимули за речева активност на детето. Затова бащите, които искат да помогнат, отначало са принудени да агукат заедно с невръстното си детенце.

Освен това, важно е да се озвучи всякакво действие, свързано с бебето – например къпането, смяната на памперси, храненето от бутилка. Разговорът може да протече приблизително така: "Вземаме в едната ръка шишенцето с водичка, а сега с другата …" По този начин детето не само се радва на общуването с него, но и обогатява речника си.

След 6-тия месец може да разглеждате заедно книжки с картинки, да четете или разказвате елементарно приказки или кратки стихотворения. Разглеждайки илюстрациите, задължително покажете на детето всички животни или предмети и му обяснете: "Това е зайче, а това мече. До тях има къщичка. А сега може ли да ми покажеш зайчето?"

Към втората година от живота на детето, бащата трябва да започне да изпълнява още една много важна функция – обучаваща. Да разказва и показва на детето как да си служи с предмети от бита, как да си облече само якето, как да си построи кула от кубчета или пирамида. Така общуването на детето с баща му става по-делово, т.е. става по повод на съвместни действия, в които бащата се явява партньор в игрите или съветник.

Някои мъже се притесняват че те не могат да общуват така емоционално с детето, както прави съпругата им. Други пък се притесняват да агукат с бебето си, считайки че това не е подходящо за истински мъж. Детето при общуване с баща си се фокусира предимно върху смисловата страна на общуването, а общуването с мама има по-скоро емоционален характер.

Напълно достатъчно за развитието на детската реч е таткото да заделя по малко време, за да прекарва в разговори с детето. Но колкото и лесно да звучи това, трябва да се предпази от няколко грешки:

1. Най-голямата грешка на бащите е да оставят речевото развитие на детето им изцяло върху плещите на майка му. Разбира се че майчините разговори са най-важни, но те не могат да заменят пълноценното общуване с бащата.

2. Грешка е да се използват изцяло бебешки и детски думи при общуването с детето. То трябва да има стимул за овладяване на речта, а така никак не му помагате. Този стимул е желанието на детето да бъде разбрано от хората. Но ако вие му говорите само с жестове и бебешки звуци – такъв стимул няма да възникне. Тогава ще е достатъчно детето да ви покаже с пръст някоя играчка и вие ще му я дадете. Или ще каже: "би-би", за да ви поиска да кажем шишенцето с вода. Има случаи на 3-4 г. деца, които "говорят" на подобен бебешки език и речевото им развитие е толкова слабо, че имат нужда от консултации при специалист. За да не се случи това и на вас, още от втората година на живота на детето започнете да изказвате своите мисли и желания пред него. Разбира се че вие при всички случаи ще се сетите какво точно иска детето, но може да се направите че не сте го разбрали. И детето ще се опита правилно да произнесе това, за което моли баща си. А задачата на таткото е спокойно и бавно да обяснява че не се казва "бу" на кола (автомобил), опитвайки се да превежда бебешката реч към нормална.

Речта на малкото дете не е чиста. То няма как да знае цялата граматика и да има безупречно произношение. Така че често казва неправилно думи, образува грешно множествено число и т.н. Вашата задача е да го поправите – да повторите след него думата – силно и ясно, наблягайки там където е била казана грешно. По този начин детето постепенно ще усъвършенства речта си. Имайте предвид че излишната строгост при поправянето на грешките му може да доведе до негативни емоции и да го накара да спре да говори за известно време. Така че обяснявайте грешките съвсем доброжелателно.