Мамо, наистина ли ще се върнеш да ме вземеш от градината или ще ме оставиш тук?

Това е един от най-важните въпроси, които си задават повечето деца, постъпващи за първи път на детска градина. Но не само най-малките деца се вълнуват от него. За съжаление и при големите деца има подобни поводи за безпокойство, които са насадени от самите родители: "Ако се държиш лошо, направо те оставям в градината!". И така, опитвайки се да вразумите детето, вие го плашите. А детето ви вярва, както вярва на всяка друга ваша дума.


Имате ли въобще време за детето си?
Не е необходимо да заплашвате детето с думи. То може да разбере от вашето поведение и отношение, че в къщи не е нужно на никого, че родителите му се опитват по всякакъв начин да се избавят от него, защото трудно го изтърпяват. Така се получава че в този забързан живот, детската градина се явява отличната спасителна сламка за цял ден при много заетите работещи родители. Някои деца изкарват по цели години, без да ги вземат поне за лятната ваканция и да ги заведат на село при баба или на почивка. Представете си няколко години, със съвсем кратки паузи, детето плътно да ходи на градина. В къщи - общуването с родителите му е минимално, поради липса на време и нежелание от тяхна страна да се занимават с него. И какво се получава? От градината – у дома, в най-добрия случай – пред телевизора, малко хапване и после – сън. И деня се повтаря отново и отново. В резултат на което детето започва да се чувства отхвърлено, потребността му да общува с родителите си остава незадоволена. То започва да търси всякаква възможност да бъде по-често с родителите си, а детската градина намира за основна пречка за постигане на тази негова цел.

Нов член в семейството и фантазиите на първородното дете
Има още една ситуация, когато детето може да се почувства отхвърлено. Това се случва, когато семейството се сдобива с второ дете. Първородното вижда че сега вниманието на родителите му е изцяло насочено към малкото плачещо същество. И започва да ревнува. То може да реши, че родителите нарочно го водят в детската градина, за да не им пречи да бъдат с братчето или сестричето му. Някои деца започват да си измислят че родителите им искат да ги "заменят" с по-ново дете и затова ги водят на градина.

За да не се почувства детето отхвърлено, колкото и банално да ви звучи – трябва да му отделяте повече внимание. Но не става дума за вниманието, което му давате, когато се храните заедно на вечеря, когато го къпете и преобличате. Защото това внимание или общуването по някакъв повод е второстепенно.Трябва да говорите с детето си без всякаква конкретна причина. Когато си говорите просто ей така, детето получава удоволствие от това, че се намира близо до вас, че може да поговори с вас, че може да изрази своите мисли, фантазии, емоции и чувства. Благодарение на този тип контакт, то чувства че е интересно и ценно за родителите си, независимо от това дали се е нахранило добре днес, дали си е измило ръцете, дали си е прибрало играчките.

Кога? Нямам време
Това, разбира се не означава да оставите домашната си работа и да посветите цялото си време на детето. При пълноценното общуване най-главното е качеството, а не количеството. Като цяло децата нямат нужда от кай знае колко много внимание. Но те го изискват, когато не ги устройва общуването с други възрастни. Тогава се стремят да го компенсират с повече време, което искат от родителите си. Достатъчно е след градината да отделите на детето си половин - един час, за да поговорите с него за всичко, което му е било интересно, да си поиграете заедно или да се занимавате с нещо привлекателно и за двете страни. Това време трябва да посветите изцяло и само за него. Използвайте моментите за да му правите по-често комплименти, да му показвате обичта си към него. Детето не би трябвало да има и най-малък повод за ваше съмнение. То трябва да уверено, че вие с нетърпение чакате да стане часа, в който бързо тръгвате към градината да го вземете и да се насладите на вашите драгоценни минути, прекарани заедно.