Детски психолог – имам ли нужда?

Психиатър, психотерапевт, психоаналитик, психолог –
кой какъв е в края на краищата?
Психолог, психотерапевт, психоаналитик, психиатър и други психо… - еднокоренни думи, които са трудно различими на пръв поглед. Какво отличава психолога от психиатъра или от психоаналитика – не винаги е ясно. В древна Гърция "психе" наричали душата на човека, т.е. всички гореизброени думи са свързани с лекуването на душата.
Психиатър е лекар с медицинско образование по специалност "Психиатрия". Той прави диагнози и изписва лекарства. Психотерапевт е специалист с медицинско или психологическо образование. Може да има различна специализация. Неговите методи на работа са по-скоро ориентирани като психологическа помощ – арт терапия, драма терапия, рационална психотерапия и т.н. Модните напоследък психоаналитици също са психотерапевти, които са избрали собствен метод на лечение. За разлика от психиатъра или психотерапевта, психолога е специалист с висше психологическо или хуманитарно образование, т.е. не е свързан пряко с медицината. Той не е лекар, макар че лекува психиката. Психологът и психотерапевта не се различават драстично, така че ако детето ви има нужда, спокойно може да се обърнете както към детски психолог, така и към детски психотерапевт. Психологът се различава от педагога, защото за единия детето е обект на възпитателно въздействие, а другия – приема детето като уникална личност, по отношение на психологическия му проблем.

Психолог или приятелка?
Даже и майките, които знаят за детски психолози, не бързат да се обръщат към тях. Нали си имат приятелки, съседки, колежки, роднини. От всякъде могат да вземат добър съвет, съвсем безвъзмездно. Но дали винаги тези съвети помагат? "Житейските" психолози (приятелки, роднини, колежки) могат да ви дадат съвет от собствен опит. Но това, което е помогнало на някого, не значи че ще помогне на всеки. Затова не се сърдете ако съветите не проработят, а просто се обърнете към детски психолог. Психологът разглежда всяко семейство като уникално – със собствени правила за живот и поведения на членовете му. За него няма две еднакви семейства, т.е. няма два еднакви проблема. Децата се държат така, защото атмосферата у дома ги подтиква да бъдат такива. За психолога е важно да се запознае с индивидуалността на семейството и на отделните му членове, за да разбере истинската причина на проблема, с който се сблъсква то.

Къде?
- Приятелката ви може да ви даде много ценен съвет, но ако се окаже безполезен, вероятно може да ви насочи към добър специалист и обръщайки се към него, да останете доволна от консултацията.
- Може да разгледате различни обяви на специалисти, да потърсите мнението на други майки по интернет за такива специалисти. Изключете вариантите да водите детето си при екстрасенси, магове, баби за леене на куршуми и т.н. Потърсете детски специалист – психолог.
- Има и още един начин – доста по-разумен и приемлив. Днес почти във всяка детска градина работят такива специалисти. Те могат да се запознаят с проблема ви, да ви консултират или най-малкото да ви насочат към квалифициран кадър. Да не говорим че "месния" психолог доста по-добре познава децата с които работи, има наблюдения върху тях.

Психолог = вълшебник?
Не, за съжаление. Очакванията на родителите понякога превишават възможностите и на най-добрите и опитни специалисти. Психолозите не са вълшебници, нямат магическа пръчица, с която да чукнат и всичко да стане ОК. Обикновено се изисква дълга и трудна работа за изучаване на особеностите на самото дете, причините за неговите проблеми и търсене на правилното решение. И тази работа не е само на психолога, но и на родителите!
Родителите не се досещат или по-скоро не искат да си признаят, че проблема на техния дребчо може да се корени в тяхното поведение към него, защото точно то оказва решаващо влияние за възникване или изчезване на даден психологически проблем. Така че за да помогнете на детето, трябва преди всичко да се промените вие самите. Защото след като излезе детето от кабинета на психолога и попадне в същата семейна среда, със същите отношения, навици, общуване – няма как работата на специалиста да е плодотворна. Родителите трябва да разберат че за да помогнат на детето, трябва те самите да положат усилия.
Някои родители, жадуващи за чудо, бързат да се обърнат към така шумно рекламираните екстрасенси и други "мъдреци", които обещават срещу добра сума моментални резултати – лечение на всякакви душевни болки и терзания. Плащат - защото е по-лесно, плащат - защото те не трябва да участват в целия процес на "лечение", плащат – защото знаят че ще има мигновен резултат. И какво се получава? Излизат разочаровани след посещението на "добрия вълшебник", защото нито детето се е променило, а и джоба е олекнал доста.

Всеки родител иска най-доброто за детето си – качествени дрехи, здравословна храна и т.н. Не го лишавайте и от правилното лечение на проблемите му, когато има нужда.