Обтегнати отношения между майки и деца

Няма нищо по-силно от майчината любов и нищо по-страшно от конфликт между майка и дете.

Майчината любов е биологична, за разлика от обичта на таткото. Неговата е по-скоро социална. Бащините задължения включват обезпечаване и грижа за семейството. А майчината любов е сляпа любов, животински инстинкт. Ето затова възникват отношения с приставка "свръх" – свръхопека, свръхконтрол и т.н. В подобна атмосфера не остава място за нормални междуличностни отношения.

Обикновено, може да говорим за обтегнати отношения между майки и деца при тези майки, който не са "подредили" личния си живот. Получава се така, че вместо да си "гледа" живота, жената напълно трябва да се отдаде на отглеждането и възпитанието на детето си. Докато детето е все още бебе – нещата могат да се изтърпят, но при поредната криза за самостоятелност (около 14-15 г.) - то започва да се бори за себе си, да отстоява своята независимост. Това е най-важния период, в който се формират отношенията между майката и детето и зависи изцяло от майката какви отношения ще се установят завинаги. Правилните са когато майка и детето са приятели, партньори. Неправилните са – объркани садомазохистични терзания, когато майката и детето едновременно се обичат и ненавиждат. За такива проблеми трудно може да помогне и психотерапевт.

- Има случаи, при които дъщерята напомня на майка си за съпруга й подлец, който е зарязал семейството и тя подсъзнателно се опитва да му отмъсти.
- Има други случаи, при които майката вижда в дъщеря си съперница.
Такива отношения могат да продължат цял живот. И е много тъжно да видиш 80 годишна майка, която в миг на прозрение иска прошка от 60 годишната си дъщеря – стара мома.

Неправилни отношения с децата си градят тези майки, който не желаят да работят над себе си. За тях е безсмислено да се учи, развива, да се прави кариера или да печелят пари. Те са на принципа: "Аз съм ти майка, така ти казвам. Ще ме слушаш!" Един вид че майката се е жертвала заради детето си и когато то порасне и претендира за самостоятелност – тя не може и не иска да го пусне, защото едва ли не живее само заради него. И ако порасналото дете все пак събере сили да се махне от дома, тя едва ли ще се върне повече.

Много коварни в това отношение са майките, които искат от децата си да се отплатят за всичко. Не непрекъснато повтарят че са загубили целия си живот за детето, а сега те самите се нуждаят от грижа и любов. И принуждават децата си да ги дарят с нужното внимание. Според вас честно ли е родителя да изисква отплата и любов от детето си? Не е правилно, в никакъв случай! Порасналото дете вече си има собствени деца и то трябва да дари тях с любовта си, в противен случай – кръга се затваря. Ако детето е правилно възпитано, няма нужда да му напомняте за себе си, нито да искате нещо от него. То само знае че имате нужда от внимание и само ще ви покаже любовта си и грижите към вас.

В нашето общество битуват много силни отношения между родители и деца. Да дадеш възрастните си родители в старчески дом се счита за престъпление. Вероятно това е свързано с лошите битови условия. Но за никого не е тайна как децата с облекчение си въздъхват когато се разделят с болните си родители, с които са живеели под един покрив три поколения.

На Запад не е така, всички знаем. Един виц по този повод е напълно уместен:
Синът завършва колежа и се обажда на майка си по телефона: "Майко, завършвам образованието си, искаш ли да ти купя нещо?", а майката отговаря: "Не сине, благодаря ти, но нищо не ми трябва. По-добре си купи къща и иди да живееш в нея."

Вероятно това е друга крайност, вижда ви се ненормално. Но все пак помислете. И за да избегнете всички тези грешки, си струва да се възползвате само от един съвет: Децата рано или късно трябва да напуснат дома. Отрязването на пъпната връв е само началото. Ще дойде време, когато трябва да пуснете детето да живее своя живот. Дайте му свобода и заживейте заради съпруга си или себе си.

Запомнете старата източна поговорка: "Детето е гост във вашата къща".