Отхвърленото дете = слаб характер?

Особеностите в характера на човека могат да се променят под влияние на различни обстоятелства в живота му. Факторите, които могат да влияят са: болести, страдания, успехи, щастие и т.н. Всички те правят човека силен или слаб.

Ако едно дете е отблъсквано още в детството си, това неминуемо ще повлияе върху него. То започва да си мисли че е излишно и се опитва да направи всичко възможно да не бъде отблъснато отново. Слабият човек в е прекалено емоционален. Той през целия си живот ще има едно на ум че някой се опитва да го отблъсне.

Резките промени в живота на човек също могат да са причина за формиране на слаб характер. Ако детето е отблъснато в ранно детството и после отново прието, то промените ще бъдат в личностните му качества, а също и в начина му на мислене. Осъзнаването че е прието отново, че е нужно някому, му дава стимул за живот и собствено самочувствие. Освен това, промяната от състояние на отблъскване в състояние на приемане в обществото променя цялостната жизнена настройка на човек.

Наистина ли е важно детето да се справи с това, че е отхвърлено?
Да. Случките от детството, през които е минало детето, опита му в детските години е своебразен фундамент за формирането на характера му. Често при такова дете се формира характер тип "Робинзон", ако в ранно детство се е сблъскало с много трудни ситуации.

Например – детето е отблъснато от своите съученици, поради някаква причина (дреха, носене на очила или не вписващо се в общата мода). Прибирайки се у дома – родителите трябва да го успокоят, да му помогнат да си оправи настроението, да намалят болката. По този начин детето малко или много получава подкрепа и успокоение от негативите, получени от приятелчетата му.

Родителят играе огромна роля по време на израстването и развитието на децата. Още повече че детето се обръща за подкрепа в трудни моменти към родителите си. Но ако самите родители са тези, които отхвърлят детето, то няма към кого да се обърне, къде да отиде, на кого да се оплаче. Остава му да приеме тъжния факт, че никой не го разбира, не го приема, не го поддържа. Тогава детето става слабо. Отхвърленото дете от външни фактори – приятели, обстоятелства може да компенсира любовта и вниманието с вътрешни – семейство, дом. Те укрепват вярата на детето, че то винаги ще има "гръб" и това го прави по-силно.

А вие как се държите с вашето дете? Достатъчно внимателни ли сте с него, за да израсне силен човек? Или сте прекалено заети с работата си, за да осъзнаете че детето ви вече е морално слабо? Ако е така – винаги може да намерите време и подход към него. Защото от вас зависи по кой път ще тръгне детето ви – по силния или слабия.